Китай ще купува американски петрол – подробности от Пекин

Президентът Доналд Тръмп обяви на 14 май 2026 г., че Китай е поел ангажимент да купува значителни количества американски петрол, втечнен природен газ, соя и пътнически самолети. Изявлението беше направено по време на двудневно посещение в Пекин, където Тръмп проведе директни разговори с президента Си Дзинпин. Двамата лидери обсъждаха търговски въпроси, но и влошаващата се ситуация в Близкия изток след затварянето на Ормузкия проток.

Затварянето на протока е сред основните фактори, изтласкали двете страни към масата за преговори. Китай, който дълги години разчиташе на ирански петрол при преференциални условия, е поставен пред необходимостта спешно да диверсифицира доставките си. Именно тази принуда е дала на Вашингтон реален лост в преговорите.

Какво реално е договорено

Конкретните параметри на сделката включват изпращане на китайски танкери към пристанищата на Тексас, Луизиана и Аляска. Пекин е поел ангажимент и за подновяване на покупките на американска соя, прекратени след ескалацията на търговската война преди няколко години. Допълнително Си Дзинпин е потвърдил поръчка за 200 самолета Boeing 737 – цифра, която на пръв поглед изглежда внушителна, но е чувствително под предварително обсъжданите 500 самолета. Финансовият аспект на договорките включва и преговори за по-широк достъп на американски компании като Visa до китайския пазар.

Реакцията на пазарите беше незабавна, но смесена. Петролните фючърси поскъпнаха, докато американските борсови индекси регистрираха спад. Доходността по 10-годишните американски държавни облигации продължи да расте и надхвърли 4,5%, което отразява нарасналата несигурност сред инвеститорите относно посоката на двустранните отношения.

Делегацията, придружила Тръмп до Пекин, включва изпълнителните директори на Apple, Tesla и Boeing – знак, че Вашингтон залага на конкретни корпоративни договори, а не само на декларации. Присъствието на Тим Кук и Илон Мъск подсказва, че двете страни са разменили не само обещания за петрол и жито, но вероятно и по-чувствителни технологични договорки, чиито детайли засега не са публични.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Частният кредит влиза в нова фаза след бума на евтините пари

Дефицитът остава основният проблем

Тук е важно да се постави въпросът дали тези покупки реално ще намалят хроничния търговски дефицит на САЩ с Китай, който през последните години достига стотици милиарди долари годишно. Анализатори, цитирани от Reuters, са категорични, че дори при пълно изпълнение на декларираните ангажименти, дефицитът ще бъде засегнат само частично.

Договорката от 2020 г., известна като „Фаза едно“, предвиждаше Китай да купи американски стоки за $200 млрд. над базовото ниво за две години – цел, която така и не беше постигната.

Геополитическият контекст прави картината значително по-сложна. Докато двамата лидери обменяха любезности по търговските теми, въпросът за Тайван не е изчезнал от дневния ред. Според източници, запознати с протоколите от срещата и цитирани от Bloomberg, Си Дзинпин е предупредил, че неправилно управление на тайванския въпрос би довело до „срив“ в отношенията.

Примирие, не сделка

Вашингтон и Пекин в момента оперират в рамките на търговско примирие, договорено в края на 2025 г., което замрази съществуващите мита, но не ги отмени. Предложената „Съвместна търговска комисия“ за управление на двустранния стокообмен в нечувствителни сектори може да бъде стъпка напред, но конкретният й мандат и правомощия предстои да бъдат изяснени.

Все пак, ако декларираните договорености бъдат реализирани, Съединените щати ще затвърдят позицията си на ключов енергиен доставчик в момент, когато Близкият изток е дестабилизиран. Американският шистов петрол и LNG вече конкурират руския тръбопроводен газ за дял от китайския пазар. Китайските рафинерии обаче са технически оптимизирани предимно за преработка на „тежкия“, богат на сяра суров петрол от Близкия изток, а не за американския „лек“ шистов петрол, което означава, че преходът изисква инвестиции и адаптация – не просто политическа воля.