Китай налага дигиталния юан – банките нямат избор

Към края на 2025 г. общият брой транзакции в дигиталния юан е надхвърлил 3,48 милиарда на обща стойност от 16,7 трилиона юана – или около $2,37 трилиона. Спрямо 2023 г. транзакционният обем е нараснал с 800%. Въпреки това числата изглеждат скромни на фона на системата UnionPay, чиито картови транзакции за 2025 г. достигат 279 трилиона юана – сравнение, което показва колко далеч е е-CNY от реален масов обхват в търговията на дребно.

Счетоводната промяна, която преобърна всичко

До края на 2025 г. е-CNY беше третиран като физически пари – категория M0. За търговските банки това означаваше чиста загуба: поддръжката на дигиталните портфейли не носеше никаква балансова полза. От 1 януари 2026 г. обаче PBOC промени класификацията: балансите в е-CNY вече се водят като депозитни задължения, носят лихва по лихвените нива на безсрочни депозити и се включват в изчислението на задължителните резерви. За банките това е качествена промяна – от разход е-CNY се трансформира в инструмент за привличане на депозити и изграждане на кредитни продукти.

По същата логика работи и решението от април 2026 г., когато PBOC рязко разшири кръга на оторизираните оператори от 10 на 22 банки. Добавянето на дузина нови институции за една толкова кратък период означава, че е-CNY инфраструктурата се превръща в стандартна банкова функция, а не в пилотен проект на избрани институции.

Задкулисните директиви

Извън публичните регулаторни промени, вътрешни източници, цитирани от Reuters, сочат, че PBOC е издала неформални инструкции към банките да интегрират е-CNY в конкретни сектори: изплащане на заплати в публичния сектор, здравни разходи на местните власти, фактури за електроенергия от зелени източници, банкови гаранции и търговско финансиране. Пощенска спестовна банка на Китай вече финансира нисковъглеродни корпоративни дългове в е-CNY, а банките, участващи в такива сделки, получават регулаторни облекчения от централната банка.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

S&P 500 с 9 поредни седмици на ръст – какво следва

mBridge и стратегията около SWIFT

Геополитическата амбиция на PBOC е да превърне е-CNY в инструмент за трансгранични разплащания, заобикалящи западната финансова инфраструктура. Платформата mBridge, която свързва Китай, Хонконг, Тайланд, ОАЕ и Саудитска Арабия, е основният канал за тази стратегия: CNY вече формира 95,3% от целия транзакционен обем на платформата, а кумулативният й оборот към средата на 2026 г. е достигнал $55,49 млрд., или ръст от 2500 пъти спрямо пилотните операции от 2022 г.

Банките са под натиск да изградят е-CNY продукти по търговските коридори на „Пояс и Път“. За целта PBOC задейства валутни суап споразумения с партньорски централни банки – механизъм, който позволява директна конверсия в е-CNY и заобикаля и долара, и SWIFT.

Русия затваря цикъла

На фона на санкциите и рекордно високите вътрешни лихвени проценти, Русия емитира юанови облигации на Московската борса – механизъм, чрез който замразеният в страната капитал се рециклира обратно в юанова ликвидност. Тази практика задълбочава финансовата интеграция между двете страни и е логична предпоставка за следващата стъпка: конвертирането на тези юанови потоци директно в е-CNY и сетълмент чрез mBridge, изцяло извън обсега на западния финансов надзор.

Ограниченията, които остават

Въпреки агресивния институционален натиск, е-CNY продължава да се сблъсква с реална потребителска съпротива. Alipay и WeChat Pay контролират съответно 32% и 47% от пазара на мобилни плащания, а китайските потребители нямат видима причина д

Към края на 2025 г. общият брой транзакции в дигиталния юан е надхвърлил 3,48 милиарда на обща стойност от 16,7 трилиона юана – или около $2,37 трилиона. Спрямо 2023 г. транзакционният обем е нараснал с 800%. Въпреки това числата изглеждат скромни на фона на системата UnionPay, чиито картови транзакции за 2025 г. достигат 279 трилиона юана – сравнение, което показва колко далеч е е-CNY от реален масов обхват в търговията на дребно.

Счетоводната промяна, която преобърна всичко

До края на 2025 г. е-CNY беше третиран като физически пари – категория M0. За търговските банки това означаваше чиста загуба: поддръжката на дигиталните портфейли не носеше никаква балансова полза. От 1 януари 2026 г. обаче PBOC промени класификацията: балансите в е-CNY вече се водят като депозитни задължения, носят лихва по лихвените нива на безсрочни депозити и се включват в изчислението на задължителните резерви. За банките това е качествена промяна – от разход е-CNY се трансформира в инструмент за привличане на депозити и изграждане на кредитни продукти.

По същата логика работи и решението от април 2026 г., когато PBOC рязко разшири кръга на оторизираните оператори от 10 на 22 банки. Добавянето на дузина нови институции за толкова кратък период означава, че е-CNY инфраструктурата се превръща в стандартна банкова функция, а не в пилотен проект на избрани институции.

Задкулисните директиви

Извън публичните регулаторни промени, вътрешни източници, цитирани от Reuters, сочат, че PBOC е издала неформални инструкции към банките да интегрират е-CNY в конкретни сектори: изплащане на заплати в публичния сектор, здравни разходи на местните власти, фактури за електроенергия от зелени източници, банкови гаранции и търговско финансиране. Пощенска спестовна банка на Китай вече финансира нисковъглеродни корпоративни дългове в е-CNY, а банките, участващи в такива сделки, получават регулаторни облекчения от централната банка.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

S&P 500 с 9 поредни седмици на ръст – какво следва

mBridge и стратегията около SWIFT

Геополитическата амбиция на PBOC е да превърне е-CNY в инструмент за трансгранични разплащания, заобикалящи западната финансова инфраструктура. Платформата mBridge, която свързва Китай, Хонконг, Тайланд, ОАЕ и Саудитска Арабия, е основният канал за тази стратегия – и числата са впечатляващи: е-CNY вече формира 95,3% от целия транзакционен обем на платформата, а кумулативният й оборот към средата на 2026 г. е достигнал $55,49 млрд., или ръст от 2500 пъти спрямо пилотните операции от 2022 г.

Банките са под натиск да изградят е-CNY продукти по търговските коридори на „Пояс и Път“. За целта PBOC задейства валутни суап споразумения с партньорски централни банки – механизъм, който позволява директна конверсия в е-CNY и заобикаля и долара, и SWIFT.

Русия затваря цикъла

На фона на санкциите и рекордно високите вътрешни лихвени проценти, Русия емитира юанови облигации на Московската борса – механизъм, чрез който замразеният в страната капитал се рециклира обратно в юанова ликвидност. Тази практика задълбочава финансовата интеграция между двете страни и е логична предпоставка за следващата стъпка: конвертирането на тези юанови потоци директно в е-CNY и сетълмент чрез mBridge, изцяло извън обсега на западния финансов надзор.

Ограниченията, които остават

Въпреки агресивния институционален натиск, е-CNY продължава да се сблъсква с реална потребителска съпротива. Alipay и WeChat Pay контролират съответно 32% и 47% от пазара на мобилни плащания, а китайските потребители нямат видима причина да сменят навиците си. Именно затова PBOC е изместил фокуса от търговия на дребно към корпоративен и международен сетълмент.

Небанковите доставчици – включително Alipay и WeChat – са задължени да поддържат 100% резерв срещу е-CNY средствата, с които оперират, което ги поставя в структурно по-слаба позиция спрямо държавните банки. Международното приемане се блокира от друга страна – строгата верификация на самоличността и капиталовият контрол правят е-CNY практически затворена система за чужденци и малки търговски партньори извън Китай.

САЩ вървят в точно обратната посока – залагат на частните стабиwpeлни монети и не крият скептицизма си към идеята за федерална CBDC. Резултатът е две финансови инфраструктури, изградени върху различни принципи, с различни участници и различни цели. Нито едната е проектирана да се нуждае от другата.

а сменят навиците си. Именно затова PBOC е изместил фокуса от търговия на дребно към корпоративен и международен сетълмент.

Небанковите доставчици – включително Alipay и WeChat – са задължени да поддържат 100% резерв срещу е-CNY средствата, с които оперират, което ги поставя в структурно по-слаба позиция спрямо държавните банки. Международното приемане се блокира от друга страна – строгата верификация на самоличността и капиталовият контрол правят е-CNY практически затворена система за чужденци и малки търговски партньори извън Китай.

САЩ вървят в точно обратната посока – залагат на частните стабилни монети и не крият скептицизма си към идеята за федерална CBDC. Резултатът е две финансови инфраструктури, изградени върху различни принципи, с различни участници и различни цели. Нито едната е проектирана да се нуждае от другата.