Китай купи 15 тона злато през юни, най-много от октомври 2023 г.

Какво показват официалните данни

Към края на юни официалните златни резерви на Китай възлизат на 75,44 млн. тройунции, или около 2346 метрични тона, спрямо 74,96 млн. унции месец по-рано. Юнската покупка от 480 000 унции значително надхвърля добавените през май 320 000 унции и остава под рекордните за последните години 740 000 унции от октомври 2023 г.

Парадоксът в отчета е, че въпреки физическото увеличение на резервите, тяхната пазарна стойност намалява. Заради срива в спот цената на златото през юни, който беше най-тежкият месечен спад на метала от 2008 г. насам, общата стойност на китайските златни резерви се сви до $303,72 млрд. от $340,75 млрд. през май. Успоредно с това по-широките валутни резерви на страната намаляха с $26 млрд. до $3,42 трлн., като основната причина е поскъпването на доларовия индекс с 2,3%, което обезцени недоларовите активи в портфейла при преизчисляването им.

Понастоящем златото формира между 8,8% и 9% от общия валутен портфейл на Китай, което остава далеч под средното за централните банки по света.

Защо PBOC купува точно когато цената пада

Поведението на китайската централна банка следва ясно различим модел, който анализаторите наблюдават от години. Шао Ю, главен икономист в Училището по мениджмънт на университета Фудан, обяснява, че институцията действа като дългосрочен алокатор, а не като краткосрочен търговец. На практика това означава, че PBOC забавя покупките при резки поскъпвания на метала и ускорява натрупването при дълбоки корекции, за да оптимизира средната цена на придобиване в дългосрочен план.

Юнският спад под $4000 за унция създаде точно такъв прозорец. Два макроикономически фактора натиснаха цената надолу. Първият е затегнатата политика на Федералния резерв на САЩ, който заради устойчивата инфлация поддържа очаквания за повишения на лихвите, а по-високите лихви традиционно наказват недоходоносни активи като златото и едновременно укрепват долара. Вторият фактор са инфлационните рискове, свързани с войната в Иран, която нарушава регионалните вериги на доставки и внася допълнителна несигурност в суровинните пазари.

Дедоларизацията като стратегически мотив

Двадесетмесечната серия от покупки трудно може да се обясни само с рутинна диверсификация на резервите. Ускореното натрупване на злато от централните банки се засили след замразяването на суверенните доларови активи на Русия от западните държави. Този прецедент показа на редица правителства, че резервите в долари и евро могат да бъдат блокирани с решение на чужда юрисдикция. Златото, за разлика от валутните активи, не представлява ничие задължение и не може да бъде замразено или конфискувано чрез чуждо банково законодателство, стига да се съхранява на собствена територия.

Държавите от Глобалния юг и Шанхайската организация за сътрудничество последователно пренасочват експозиции към метала именно поради тази причина. За Китай аргументът е още по-силен, защото дори при 2346 тона златото съставлява под 10% от общите резерви на страната, докато средното за централните банки в световен мащаб е около 27%, а развитите икономики държат до 18,3%. Тази разлика дава на PBOC пространство да купува още хиляди тонове през следващото десетилетие, без да излиза от рамките на глобалната норма.

Отделен въпрос е доколко официалните данни отразяват реалните покупки. Анализ на Goldman Sachs, базиран на проследяване на потоците през лондонския извънборсов пазар, показва, че общото натрупване на злато от Китай може да достига до десет пъти повече от официално отчетените количества.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Американският пазар на труда губи инерция: нови данни от ADP

Глобалната вълна от покупки

Тенденцията обхваща широк кръг централни банки. Полската национална банка добави още 18 тона след предишен цикъл от 67 тона, а нейният управител Адам Глапински открито заяви цел златото да нарасне от 12% до над 30% от международния портфейл на страната. Казахстан добави 18 тона, Узбекистан продължава да разширява позициите си, а Сингапур се върна на пазара с нетна покупка от 4 тона. В обратната посока се движат Турция и Русия, които отчетоха нетни продажби от съответно 3 и 6 тона.

Деветото проучване на Световния съвет по златото (WGC) сред централните банки потвърждава, че 89% от институциите очакват глобалните златни резерви да нараснат през следващата година, а рекордните 45% планират да увеличат собствените си притежания.

Какво казват анализаторите

• Goldman Sachs запазва дългосрочно бича позиция и целева цена от $4900 за тройунция до края на годината, като се позовава на силното суверенно търсене през извънборсовия пазар
• Deutsche Bank понижи кратко- и средносрочните си прогнози след заради рестрииктивната политика Фед и поскъпването на долара
• Световният съвет по златото поддържа позитивна оценка, като определя метала като основен стълб в съвременните резервни стратегии заради политическата несигурност и системните напрежения

Китайското потребителско търсене

Институционалното купуване контрастира рязко с намалялото търсене на дребно в Китай. Високата волатилност през последните месеци удари потребителския апетит, като данните на WGC показват забележим спад в търсенето на едро. Търсенето на златни бижута се сви, нетният внос на злато намаля с около 41% на годишна база, а дългогодишните капиталови потоци към китайските златни борсово търгувани фондове се обърнаха. Това разминаване между държавното натрупване и слабото частно търсене е един от основните аргументи на мечките, които вижда тв комбинацията от високи реални доходности и слаба физическа консумация сериозна съпротива пред цената в краткосрочен план.

Изводът от юнските данни е, че Пекин третира златото вече не като пасивно убежище, а като задължителен елемент от националната финансова сигурност, и е готов да използва всяка по-дълбока корекция на пазара, за да скъси дистанцията до глобалните нива на резерви.