Докато Западът се бори с инфлация на енергоносителите и нестабилност на пазарите, Deutsche Bank посочи Китай като страната, която реално извлича полза от сегашната геополитическа ситуация около конфликта между САЩ, Израел и Иран.

Обобщение

  • Deutsche Bank определя Китай като основния икономически победител в настоящата геополитическа криза.
  • Китайската промишленост плаща около $0.08 за kWh електроенергия, докато европейските предприятия плащат почти $0.20
  • Китай контролира 80% от световното производство на соларни панели и 70% от вятърните турбини и литиевите батерии
  • Двустранната търговия с Русия е достигнала $245 милиарда през 2024 г.

Оценката идва от Джаки Танг, главен инвестиционен директор за развиващите се пазари в частното банкиране на Deutsche Bank, който формулира позицията ясно: от енергийна и икономическа гледна точка Китай спечелва тази война.

Енергийният разрив, който се задълбочава

Към април 2026 г. китайската промишленост плаща около $0.08 за киловатчас, докато американските предприятия заплащат между $0.075 и $0.17 в зависимост от щата и сектора, а европейските достигат до $0.20 за индустриални нужди. При домакинствата разликата е още по-драматична: европейските потребители плащат до $0.40 за kWh, което е пет пъти повече от средното китайско домакинство.

Пекин активно управлява вътрешните цени чрез Националната комисия за развитие и реформи (NDRC), която през март и април 2026 г. абсорбира около половината от планираното покачване на горивата, след като петролът на международните пазари надхвърли $110 за барел. По изчисления правителството е субсидирало над 1000 юана на тон гориво, за да предпази промишлеността и потребителите от ценовия шок, подобен на кризата от 70-те години, който Австралия и Европа усещат директно.

Успоредно с това Китай е разширил стратегическите си петролни резерви с близо 94 милиона барела нов капацитет, което позволява краткосрочен буфер срещу глобалната волатилност.

Чистата енергия като стратегически актив

Реалното конкурентно предимство на Китай обаче не е в петрола, а в способността му да предлага алтернатива на него. Страната произвежда 80% от соларните клетки в света, 70% от вятърните турбини и литиевите батерии. Тези пазарни дялове дават на Китай ценова власт, която западните производители трудно могат да достигнат.

Вятърната енергия от китайски турбини е с 24% по-евтина от глобалния бенчмарк от $38 за MWh. Чистата енергия е допринесла за над една трета от ръста на китайския БВП през 2025 г., генерирайки рекордните $2.1 трилиона, според данни на Carbon Brief. Международната агенция по енергетика (МАЕ) прогнозира, че вятърът и слънчевата енергия ще станат водещи източници на електроенергия в световен мащаб през 2026 г., тенденция, задвижвана в значителна степен от китайски инвестиции и производство.

Когато страните търсят „енергийна сигурност“ в условия на война, те неизбежно прибягват до китайски технологии за собствените си преход към възобновяеми източници. Така Пекин укрепва глобалното си влияние не чрез военна сила, а чрез индустриална зависимост.

Русия, Иран и санкционираният петрол

Двустранната търговия с Русия достигна $228.1 милиарда през 2025 г., отбелязвайки лек спад от 6.9% спрямо рекордните нива от 2024 г., но оставайки над двойно по-висока спрямо 2020 г. Русия запазва позицията си на най-голям доставчик на суров петрол за Китай, въпреки че делът ѝ в общия внос леко се сви до около 18-19%.

Санкциите срещу Москва след войната в Украйна фактически пренасочиха руските енергоносители към Азия, а Китай се оказа основният им получател. Подобна динамика се наблюдава и с ирански петрол, въпреки западните ограничения. Аналитичният център Bruegel предупреждава, че продължаващата зависимост от санкциониран петрол може да се окаже „тежко изпитание“ за китайската стратегия при по-агресивно прилагане на западните санкционни режими.

Какво следва

Deutsche Bank прогнозира нова вълна на търсене на възобновяеми технологии, която ще изчисти пазара – ще останат компаниите с реална финансова стабилност и способност да диктуват цени. Пекин от своя страна се готви да овладее жестоката ценова война между местните производители, включително чрез промени в данъчните облекчения за износ.

Юанът е запазил относителна стабилност в сравнение с нестабилността на западните кредитни пазари, а китайският дълг се е оказал по-привлекателен за инвеститорите, търсещи сигурност в несигурни времена.

Геополитическите конфликти рядко имат ясен икономически победител, но към пролетта на 2026 г. данните сочат в определена посока. Китай не участва пряко в конфликта, но структурните му позиции в енергетиката, технологиите и търговията го правят основния бенефициент от сегашния хаос.


Информацията, публикувана в TradeNews, има единствено информационен характер и не представлява финансов, инвестиционен, правен или какъвто и да е друг професионален съвет. Пазарите на акции, криптовалути, форекс и дигитални активи са силно волатилни и миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати. Читателите следва самостоятелно да правят собствено проучване и, при необходимост, да се консултират с лицензирани финансови или други професионални консултанти. TradeNews не носи отговорност за каквито и да е загуби или щети, произтичащи от използването на публикуваната информация.