Преходът на България към еврото не е довел до съществени ценови шокове, въпреки опасенията за рязко поскъпване преди въвеждането на валутата, разкриват данни от ЕЦБ.
Обобщение:
- Ефектът върху инфлацията е ограничен и еднократен.
- Ръста в цените е концентриран основно в сектора на услугите.
- Потребителските нагласи се подобряват, а подкрепата за еврото се увеличава.
Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), продължава да се забавя от 3.5% през декември 2025 г. до 2.3% през януари и 2.1% през февруари 2026 г.
Това демонстрира, че общият ценови натиск остава под контрол въпреки валутната промяна. От банката споделят, че при годишното сравнение е изключен периода от 2022 година до 2025 година, поради нестабилната политическа обстановка и промените в ДДС-то за отделните браншове, свързани с мерките за възстановяване след Ковид пандемията.
Краткотраен скок при услугите
Според данните на ЕЦБ на месечна база цените се повишават с 0.6% през януари – необичайно висок ръст за този период. Анализът разкрива, че увеличението е концентрирано основно в услугите и храните, докато цените на енергията и индустриалните стоки се понижават.
Най-силно повишение се наблюдава при ресторанти, хотели, здравни услуги и административни дейности – сектори, в които конкуренцията е по-ограничена и цените се коригират по-гъвкаво.
Въпреки това ефектът се оказва краткотраен. През февруари месечната инфлация се забавя до 0.2%, а повечето компоненти се връщат към типичните си сезонни модели.
Оценки сочат, че валутната смяна е добавила около 0.3% – 0.4% към инфлацията през януари – стойност, която остава в рамките на наблюдаваното при предишни случаи на държави, присъединили се към еврозоната.
Няма доказателства за масово „скрито“ поскъпване
Според данните, в големите търговски вериги се смята, че ценовите промени около конвертирането са минимални и обикновено се измерват в рамките на няколко евроцента. Това подсказва, че бизнесът до голяма степен е спазил фиксирания курс и правилата за закръгляне.
В същото време делът на т.нар. „психологически цени“ временно намалява след въвеждането на еврото – ефект от механичното преобразуване от лева. Постепенно тези ценови модели се възстановяват, което е характерно за подобни валутни преходи.
Някои анализи обаче свидетелстват, че част от ценовите корекции може да са били изтеглени още преди официалното въвеждане на еврото, особено в сектора на услугите през втората половина на 2025 г.
Възприятията за инфлация се стабилизират
Въпреки първоначалните страхове, потребителските нагласи не разкриват влошаване. Напротив – възприятието за инфлацията се подобрява, като се отчита най-силният спад от периода на пандемията.
През януари 2026 г. възприеманата инфлация в България, съгласно показателите, базирани на проучвания, бележи значителен спад – най-големият, регистриран от началото на Ковид пандемията. Въпреки това, все още преобладават респонденти, които съобщават за повишение на цените. Според информацията, базовата инфлация се забавя, а нагласите на потребителите за повишение на цените през следващите 12 месеца отслабват. Това доказва, че процесът по приемане на еврото не е генерирал инфлационен натиск върху субективните възприятия или бъдещите очаквания на гражданите.
Подкрепата за еврото расте
Паралелно с това обществената подкрепа за еврото преминава над 50% и достига около 54% през февруари – значителен обрат спрямо по-скептичните нагласи преди въвеждането на валутата.
Таблицата разкрива данни, взаимствани от Alpha Research, които сочат как се развива доверието към единната европейска валута от април месец 2025 година, до февруари 2026 година.
Тази динамика следва модел, наблюдаван и в други страни от еврозоната, където опасенията за ръст на цените постепенно отстъпват след реалното въвеждане на еврото.
Заключение
Първите данни разкриват, че въвеждането на еврото в България е имало ограничен и краткотраен ефект върху цените, без да доведе до трайна инфлация – развитие, което постепенно възстановява доверието на потребителите и засилва подкрепата за единната валута.
Много хора обаче може да не се съгласят, тъй като в действителност се наблюдава ръст на цените, но статията се позовава на информация от експерти на Европейската централна банка. За скока в ценообразуването не може да бъде обвинявано само еврото, тъй като ескалацията в Близкия Изток и продължаващата война в Украйна влияят, както на енергийните разходи, така и на цените на ежедневните стоки.
Анализът пропуска факта, че през периода около преминаването към еврото, полическата обстановка в страната не бе стабилна. България дълго време се намираше в спирала от избори, поради невъзможността за определяне на редовно правителство. Въпреки това през есента се формира редовно управление. Кабинетът „Желязков“, който бе натоварен със задачата да подготви и проследи преминаването към еврото впоследствие беше свален. Това постави държавата в ситуация, в която при липса на редовно правителство, не можа да придвижи ключови законови изменения, които да подпомогнат овладяването на цените и да предотвратят спекулациите. Независимо от този факт статистически преминаването към еврото изглежда е минало по план и България успява да се адаптира успешно към новата монетарна система.
Информацията, публикувана в TradeNews, има единствено информационен характер и не представлява финансов, инвестиционен, правен или какъвто и да е друг професионален съвет. Пазарите на акции, криптовалути, форекс и дигитални активи са силно волатилни и миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати. Читателите следва самостоятелно да правят собствено проучване и, при необходимост, да се консултират с лицензирани финансови или други професионални консултанти. TradeNews не носи отговорност за каквито и да е загуби или щети, произтичащи от използването на публикуваната информация.
