Как войната в Близкия изток ще се отрази на българските домакинства

Дори и да не е толкова осезаемо, конфликт от такъв мащаб, засягащ огромна част от глобалните доставки на петрол, ситуацията в Европа неизбежно ще се промени. България не е изключение.

Според последния доклад на Българската народна банка (БНБ), войната в Близкия изток е един от основните фактори, които ще поддържат инфлацията висока в България до края на 2026 г. В базисния сценарий на централната банка петролът се задържа около $90 за барел – достатъчно, за да усещат домакинствата натиска при всяко пълнене на резервоара.

Как Близкият изток бърка в джоба ни?

Механизмът е прост: военното напрежение в региона поддържа световните цени на суровия петрол на повишени нива. Това директно оскъпява транспортните горива в България – бензин, дизел, авиационно гориво. Оттам нагоре тръгват и транспортните разходи на фирмите, а те ги прехвърлят върху цените на стоките и услугите.

На този етап, дори да се стигне до примирие между страните в конфликта, трусовете може да се усетят не само в краткосрочен план. Това е така, защото ограничението на толкова важен транспортен коридор създаде значителен недостиг в предлагането, а разрушената инфраструктура не е нещо, което ще се възстанови за няколко дена. Освен това, петролните танкери пътуват с много бавна скорост – повечето от тези тръгнали преди войната още не са стигнали дестинациите си. Ако не се разреши проблема сега, след като тези танкери пристигнат няма да има нови, които да ги последват.

Резултатът: БНБ прогнозира инфлацията (измерена по европейския стандарт ХИПЦ) да се ускори до 4.0% в края на 2026 г., спрямо 3.5% в края на 2025 г. Средногодишно – 3.7% за 2026 г.

Защо цените на бензина се вдигат и в България?

България не е пряко зависима от затварянето на Ормузкия проток, защото основно доставките на петрол идват от Казахстан, Ирак, Тунис, след като беше прекратен вноса от Русия. Интересното е, че дори рафинерията Лукойл Нефтохим да е руска собственост, по закон тя е задължена да работи с алтернативни доставки. Но не това е важното.

Важното е, че цената на горивата в България се влияе не заради физическия път на петрола, а заради обвързаността с международните котировки (най-вече индекса Platts). Рафинерията в Бургас купува по тези актуални пазарни цени – независимо откъде идва.

Търговците на петрол на борсата в Лондон и Ню Йорк калкулират риска в аванс. Дори физически в момента да има достатъчно петрол в складовете, страхът, че утре може да няма, кара инвеститорите да купуват „фючърси“ на високи цени, което моментално се отразява на таблата на бензиностанциите.

Затварянето на ключови маршрути за арабски петрол принуждава големите икономики да търсят алтернативни доставки от региони като Казахстан и Азербайджан, което създава ценова война. Тъй като България купува от тези същите региони, страната се конкурира с по-богати държави, което води до повишаване на цената на суровината. Тази ситуация превръща регионалните алтернативи в критичен, високооценен ресурс, достъпен само на по-високи цени.

Добрата новина: заплатите растат по-бързо от цените

Тук влиза един парадоксален демографски ефект. България губи работоспособно население – много хора са в пенсионна възраст или са емигрирали. Резултатът е, че търсенето на труд надвишава предлагането, работодателите вдигат заплатите, а домакинствата разполагат с повече пари. Именно затова БНБ очаква ръст на БВП от 3.0% за 2026 г., като основният двигател е именно частното потребление.

Въпреки това, заетостта нараства символично – под 1% годишно – което означава, че икономиката не създава масово нови работни места.

Същевременно кредитите за домакинства се очаква да нараснат с над 15.5% през 2026 г., въпреки че темпът се забавя спрямо 21.1% през 2025 г. Това повдига въпроса: колко от потреблението се финансира от реални доходи и колко – от заем?

Накратко: въпреки по-скъпия живот, повечето работещи българи ще имат повече пари – поне според доклада.

Това се отнася до тази година. Нека сега разгледаме двата сценария за следващите две:

2027: Временно облекчение

Когато конфликтът в Близкия изток се стабилизира и енергийните пазари се успокоят, инфлацията трябва да се забави до около 3.0% в края на 2027 г. Но внимание – числото изглежда по-благоприятно, отколкото е в действителност. Енергията поевтинява и дърпа общата инфлация надолу, но услугите – наеми, ресторанти, транспорт – продължават да поскъпват, защото заплатите там не падат. Кредитите за домакинства се очаква да продължават да растат с над 12% – задлъжняването не спира, само се забавя.

2028: Нов удар – вече от Брюксел

Дори когато Близкият изток отшуми, идва следващото предизвикателство. От 2028 г. Европейският съюз разширява системата за търговия с въглеродни емисии (ЕСТЕ 2), включвайки транспорт и отопление на сгради. На практика: фирмите ще плащат повече за право да използват изкопаеми горива, а тези разходи ще се прехвърлят директно върху сметките за парно и горивото на колата. Ако правителството не въведе компенсаторни мерки за домакинствата, ударът ще е директен и осезаем. Още по-тревожно е, че към 2028 г. заетостта почти не се очаква да се увеличава – пазарът на труда се прогнозира да е замразен. Новите работни места не могат да компенсират по-тежките сметки за парно и гориво.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Имотният пазар в България: Оптимизъм без граници, рисĸ без внимание

А ако стане по-зле?

БНБ не се ограничава само с базисния сценарий. Докладът съдържа и два по-мрачни варианта – при по-тежко развитие на конфликта.

При умерено влошаване – около 40% от петрола и газа през Ормузкия проток е блокиран временно – инфлацията би била с 0.7 п.п. по-висока през 2026 г. и с 1.4 п.п. по-висока през 2027 г. спрямо базисния сценарий. Тоест вместо 3.7%, средногодишната инфлация за 2026 г. би достигнала около 4.4%, а през 2027 г. – около 4.6%. БВП би паднал с 0.3 п.п. през 2026 г.

При сериозна ескалация – 60% блокиране на Ормузкия проток, разрушена енергийна инфраструктура, възстановяване едва от 2027 г. – картината е значително по-тежка. Инфлацията би надхвърлила 5 п.п. през 2026 г. и 6% през 2027 г.  Цените на храните биха нараснали с над 5% над базовото ниво. БВП би се свил с 0.6 п.п. през 2026 г. и с още 0.3 п.п. през 2027 г.

Важно уточнение: БНБ изрично посочва, че тези сценарии не включват евентуални правителствени мерки за подпомагане на домакинствата. В реалността при такава ескалация почти сигурно ще последват спешни мерки – но дали биха били достатъчни и навременни, е друг въпрос.

Какво означава това за обикновения българин?

Според доклада на БНБ, до 2027 г. трябва да очакваме по-скъп бензин и по-скъпи стоки – следствие от войната в Близкия изток. След това – по-скъпо отопление и гориво заради климатичната политика на ЕС. Единственото, което противодейства, са нарастващите заплати. Дали те ще изпреварят цените – това ще реши дали следващите три години ще се усетят като просперитет или като стагнация.

Много важно е да се отбележи, че парламентарните избори през април 2026 са от особено значение заради фискалната политика, която ще се поеме.

Макар данните на БНБ да са достатъчно изчерпателни, трябва да знаем, че това са прогнозни числа, зависещи от повече от един фактора. Всеки един българин усеща, че икономическата обстановка в България не е стабилна – особено след влизането в еврозоната.

Тук не става въпрос само за вдигане на цените заради петролната криза. Става въпрос за последващи трусове от замяната на лева с евро. Проблемът се задълбочава от масовото закръгляне на цените нагоре при превалутирането, което в малкия и средния бизнес често надхвърля математическата логика, превръщайки се в скрита инфлация.

Най-силно се усеща ударът в сектора на услугите, където липсата на строга регулация позволява на цените да растат под претекст на ‘адаптация към новата валута’. Цените на хляба в страната трудно ще се превърнат от 2 лева в 2 евро за толкова кратък период, но това не спира автотехника хипотетично да ни заяви цена от 100 евро, която миналата година е била 100 лева. Добави това към петролния шок и ситуацията става сложна – изискваща повече предпазливост. Трябва да се вземат предвид и благоприятните и негативните сценарии – независимо кой е по-вероятен в настоящия момент – и да се адаптираме преди да ни изненада.