Как аржентинското песо загуби 99% от стойността си за 15 г.

Преди малко повече от десетилетие един долар се обменяше за 8,4 аржентински песо. Днес за същия долар се искат над 1 400 песо – спад от над 99% в стойността на валутата, резултат от десетилетия фискални провали.

Когато правителството харчи системно повече, отколкото събира, и покрива разликата с печатане на пари, инфлацията изяжда покупателната сила на валутата. Аржентина прави това в продължение на поколения. Резултатът е, че централната банка е принудена да въвежда все по-едри банкноти просто за да може покупката на хранителни продукти да не изисква физически куфар с пари. Банкнотите от 10 000 и 20 000 песо, пуснати в обращение напоследък, не са символ на богатство – те са административен отговор на инфлацията, която прави по-малките банкноти безполезни за ежедневни транзакции. Банкоматите и банките дълго не можеха физически да се справят с обема на транзакциите.

Шоковата терапия на Милей и какво реално постигна

Когато Хавиер Милей спечели президентските избори в края на 2023 г., той влезе в управлението с радикална програма: закриване на централната банка, пълна замяна на песото с долара и рязко съкращаване на държавните разходи. Още в първите дни обяви 50-процентова девалвация на официалния курс – ход, с който формализира срива, който неофициалните пазари вече бяха отразили отдавна.

От програмата за пълно преминаване към долара не остана почти нищо. Вместо да унищожи песото, правителството го остави да се търгува в рамките на плаващ коридор, обвързан с инфлацията, конкурирайки се с долара като законно платежно средство. Паралелно с това бяха въведени сериозни мерки за бюджетна дисциплина и централната банка спря да финансира дефицита с печатане на пари.

Годишната инфлация, достигнала 219% в пика си, е паднала до около 30-32% към май 2026 г., а месечната инфлация се движи в диапазона 2,5-3,3%. Според данни на Reuters и BBVA Research това е най-ниското ниво от девет години насам. Същевременно рязкото спиране на държавните разходи удари вътрешното потребление – бедността се е покачила, а икономиката е в рецесия. Секторите на петрола, добивната промишленост и земеделието регистрират умерено възстановяване, но засега то не компенсира свиването в останалата част на икономиката.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Три риска, които пазарите игнорират според ЕЦБ

Трите курса, с които живеят аржентинците

Години наред валутната система на Аржентина функционираше като лабиринт с паралелни нива, всяко от тях с различна цена на долара. Строгите ограничения върху покупката на чуждестранна валута – известни като „сепо“ – бяха причината за съществуването на неофициалния пазар.

Към момента картината изглежда така: официалният курс, определян от централната банка и използван при търговски транзакции, е около 1 410 песо за долар. Така нареченият MEP курс (Mercado Electrónico de Pagos) е легален електронен механизъм, при който аржентински облигации се купуват в песо и веднага се продават в долари – курсът му е около 1 460 песо за долар. Именно по него работят международните кредитни карти на Visa и Mastercard при транзакции в Аржентина. „Долар азул“ пък е неофициалният кешов пазар, опериращ чрез мрежа от полулегални обменни бюра – търгува се около 1 465 песо за долар.

Разликата между официалния и неформалния курс, която преди достигаше 100% и повече, е паднала до едва 3-5%. Това е директно следствие от либерализацията на валутните ограничения – когато правителството позволи на официалния курс да се приближи до реалния пазарен, стимулът за неофициалния пазар изчезна в голяма степен.

Животът в две валути

За аржентинците доларът отдавна не е луксозен чуждестранен актив – той е инструмент за оцеляване. Недвижимите имоти, автомобилите и по-скъпата електроника исторически се оценяват в долари, независимо от официалната валута. Обичайната практика е заплатите – изплащани в песо – да се конвертират незабавно в долари или стабилни монети като USDT, за да не изгубят стойност до следващата заплата. Проверката на валутния курс е толкова рутинна, колкото проверката на времето.

Именно тази реалност прави текущото сближаване на курсовете значимо – не защото аржентинците вярват, че кризата е свършила, а защото за пръв път от дълго насам официалният и реалният курс са почти едно и също нещо. Дали валутните ограничения ще бъдат окончателно премахнати и дали резервите на централната банка – достигнали седемгодишен връх – ще издържат на следващия външен натиск, остава отворен въпрос, на който аржентинската история дава повече поводи за скептицизъм, отколкото за оптимизъм.