Как AI преобръща логиката на корпоративните сделки

Зад цифрите стоят изкуственият интелект, натискът върху частния капитал и регулаторна несигурност от двете страни на Атлантика.

Намираме се в четвъртата година от цикъл, за който Goldman Sachs прогнозира продължителност от шест до седем години. Тим Инграсия, съпредседател на глобалния отдел за M&A в Goldman Sachs Global Banking & Markets, е достатъчно категоричен: прекъсването на цикъла в тази фаза е почти невъзможно.

Прогнозата е за $3.8 трилиона „чист обем“ на сделките до края на 2026 г. – методология, която изключва SPAC, отцепвания и обратни изкупувания, за да улови реалното движение на пазара. Ако числото се потвърди, ще надмине пиковете на 2021 г. и 2025 г.

Защо AI принуждава компаниите да купуват

Инграсия описва конкретен проблем: инвеститорите вече не оценяват компаниите само по това колко печелят днес, а по това какви ще бъдат след шест, десет или повече години. Тази дългосрочна прогнозна стойност – грубо казано, залогът за бъдещето на компанията – е това, което определя цената на акцията на борсата. Изкуственият интелект превърна въпроса „каква ще е компанията след десет години“ в екзистенциален за борда на директорите на всяка голяма корпорация, защото отговорът вече не е очевиден. Резултатът е ясен: сливанията и придобиванията вече не са инструмент за растеж, а инструмент за оцеляване.

Паралелно с това, AI задвижва това, което анализаторите на PwC и Morgan Stanley описват като „капиталов суперцикъл“ в инфраструктурата – центрове за данни, чипове, охладителни системи, електроснабдяване. Само хиперскейлърите (Amazon, Google, Microsoft и др.) се очаква да инвестират близо $700 милиарда през 2026 г. Сделките вече не се правят само за придобиване на ранна иновация, а за осигуряване на физически активи – изчислителна мощ, лицензирани данни и контрол върху веригата на доставки. Фармацевтичният сектор отчете 68% ръст на стойността на сделките през 2025 г. по сходна логика: компаниите придобиват нови разработки, преди съществуващите им патенти да изтекат.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Малките компании може да са катализатора за следващия бум – Goldman Sachs

Инграсия описва и друг механизъм: мегасделките над $10 млрд. нарастват с 24% спрямо предходния рекорд от 2021 г. и традиционно предхождат вълна от по-малки транзакции. Когато Boeing придобие доставчик, десетки по-малки компании в бранша преосмислят позициите си. „Големите компании могат да действат по-бързо и предвещават какво ще направи останалият пазар“, казва Инграсия.

Най-големите сделки на 2026 г. досега

Абстрактните числа добиват конкретни форми, когато се погледне какво реално се случва на пазара през 2026 г.:

• SpaceX / xAI – $250 млрд.: Описвана като най-голямата сделка в историята, тя обединява сателитната инфраструктура на SpaceX с AI платформите на xAI за изграждане на космически изчислителен капацитет.
• Paramount / Warner Bros. Discovery – $170 млрд.: Paramount спечели наддаването срещу Netflix и е на път да създаде нов развлекателен гигант в силно консолидиращ се медиен сектор.
• Devon Energy / Coterra Energy – $58 млрд.: Мащабна консолидация в енергетиката, сигнализираща завръщането на стратегическите индустриални сделки.
• AES Corporation – до $42 млрд.: Частен консорциум начело с BlackRock и EQT придоби енергийния доставчик с фокус върху модернизация на електропреносната мрежа и захранване на AI центрове за данни.
• Sysco / Restaurant Depot – $29 млрд.: Сделката прави Sysco доминиращ дистрибутор на храни в световен мащаб.

Зад всяка от тези сделки стои една и съща логика: AI инфраструктура, енергийна сигурност, медийна консолидация.

Страната на продавача: частният капитал под натиск

Ако зад търсенето стои стратегическа логика, зад предлагането стоят счетоводните отчети на частните инвестиционни фондове. Изплащанията към инвеститорите са близо до най-ниското си ниво от 16 години, тъй като по-новите фондове генерират ограничена възвръщаемост, сочат данни на MSCI. Същевременно фондовете влизат в 2026 г. с рекордните $4.3 трилиона свободен капитал, чакащ да бъде вложен – но инвеститорите искат да видят реална печалба, а единственият начин да я получат е чрез продажби.

Оценките на продавачите и купувачите рядко съвпадат в период на непредсказуеми лихвени проценти на централните банки, затова пазарът търси алтернативи на класическата сделка. Две трети от европейските участници вече разглеждат структури, при които финалната цена зависи от бъдещото представяне на компанията. При по-мащабните инфраструктурни проекти пък все по-често се използват консорциуми, в които участват едновременно частен капитал, суверенни фондове и стратегически купувачи.

Географията на сделките: американска доминация, европейска консолидация

Северноамериканският пазар отчете $1.9 трилиона в сделки през 2025 г. – ръст от 58% спрямо предходната година и 60% от целия глобален обем. Анализаторите отчасти свързват тази активност с „ефекта Тръмп“: очакванията за по-слаб регулаторен контрол и про-бизнес политики са насочили директорите на компании към вземането на по-бързи решения. В регионалното банкиране, например, процедурите по одобрение са съкратени от 18 на около 9 месеца.

Европа върви по различен път. Нидерландия и Швейцария отчетоха значителен ръст, докато Великобритания изостава с 30% спад. Европейските регулатори вече по-рядко блокират сделки и по-често питат дали компаниите могат да финансират необходимите инвестиции в 5G, фиброоптика и отбрана.

Консултантската компания Oliver Wyman описва тенденцията като надпревара за мащаб – компании от малки, фрагментирани пазари се обединяват, за да могат да се конкурират с американски и азиатски гиганти. Регионът Бенелюкс се очертава като един от центровете на тази активност.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Най-големите централни банки се очаква да задържат лихвите заради Иран

Азиатско-Тихоокеанският регион остава слабото звено: спад от 3% в стойността на сделките, с Хонконг (-64%) и Япония (-30%) начело на негативната статистика.

Регулаторната несигурност не изчезва

По-бързите процедури в САЩ не означават, че регулаторните рискове са изчезнали. В Европа Франция, Белгия и Нидерландия вече могат да преглеждат сделки под традиционните финансови прагове, ако засягат стратегически интереси. От август 2026 г. влизат в сила изискванията на „EU AI Act“ за системи с висок риск – това ще промени начина, по който купувачите оценяват технологичните активи преди сделка. Индустриалните сделки се сблъскват с нови изисквания заради таксата върху въглеродните емисии при внос – купувачите вече трябва да преценяват и екологичния профил на актива.

Инграсия признава ограниченията: „Пазарът е по-предпазлив от обичайното – увереността в прогнозите е по-ниска“. Въпреки това индексът на Goldman Sachs за икономическа несигурност в САЩ е близо до нивата от май 2025 г. – а 2025 г. беше една от най-добрите години за M&A.

„Свикнахме с несигурността“, казва Инграсия. „Тя е новото нормално.“ Но може би най-точното му наблюдение за пазара е друго: когато големите играчи започнат да сключват сделки, останалите получават зелена светлина да последват. Никой не иска да изглежда като единственият, който стои настрана. „M&A сделките са заразни“, казва Инграсия. „А когато настроението се обърне, възстановяването отнема много време.“