На 17 май Централното статистическо бюро на Израел публикува данните за първото тримесечие на 2026 г., които показват реалните последствия от войната в Близкия изток.
- Израелската икономика се е свила с 3,3% на годишна база през първото тримесечие на 2026 г.
- Частното потребление е паднало с 4,7%, а БВП на глава от населението – с 4,5%.
- Дългът спрямо БВП е нараснал до около 69%, срещу прогнозирани 50% преди конфликтите от 2023 г. насам.
- Банката на Израел залага на 3,8% ръст за цялата 2026 г., но само ако примирието от април устои.
Икономиката се е свила с 3,3% на годишна база, което е по-лошо от прогнозата на Bloomberg от -2%, макар и по-добро от песимистичния сценарий на Reuters, залагащ на -4%. В абсолютни стойности за тримесечието спадът е 0,8%.
Конфликтът с Иран, започнал на 28 февруари 2026 г., донесе със себе си седмици балистичен огън, затворени училища и спрени бизнеси. Преди него икономиката беше тръгнала нагоре – след примирието в Газа от октомври 2025 г. растежът за цялата година беше достигнал 2,9%, а очакванията за 2026 г. надхвърляха 5%. Всичко това приключи за броени седмици.
Частното потребление е паднало с 4,7%, износът – с 3,7%, а правителствените разходи са намалели с 4,8%. Единственото положително число е ръстът на инвестициите в дълготрайни активи – 12,6%, което отразява агресивно вливане на капитал в инфраструктурни проекти, търсещи да запълнят дълготрайния дефицит на работна ръка в строителния сектор.
Домакинствата понесоха удара директно
Спадът на БВП на глава от населението с 4,5% се изразява в по-ниска покупателна способност при едновременно нарастване на цените. Затвореното въздушно пространство и пренасочването на морския трафик вдигнаха застрахователните премии при корабния превоз, което директно оскъпи вноса на стоки и суровини. Местното земеделие беше нарушено от заплахи по транспортните коридори, което изтласка нагоре цените на хранителните продукти.
Паралелно с това ефектът от мобилизирането на резервисти съкращава доходи на стотици хиляди домакинства – спестовните буфери на тези семейства се изразходват, а разходите за всичко извън първа необходимост са замразени. Банковият сектор от своя страна затегна кредитните стандарти в условия на несигурност, като по-строгите условия за потребителски и ипотечни кредити допълнително ограничиха разполагаемия доход.
Технологичният сектор срещу всички останали
Данните крият структурно разцепление, което се задълбочава от конфликт до конфликт. Технологичният сектор, киберсигурността и офшорният добив на природен газ работят по съвсем различна логика – приходите им са в долари и евро, клиентите им са разпръснати по целия свят, а физическите сривове на местно ниво засягат само малка част от операциите им. Именно тези компании държат индекса Tel Aviv 35 на относително стабилни нива въпреки военната обстановка.
Съвсем различна е картината при секторите, свързани с физическото присъствие – ресторанти, хотели, дребна търговия, земеделие. Те нямат чуждестранни клиенти, които да омекотят удара, и понасят пълната тежест на спирането на работа. Страхът от ново ескалиране задържа потребителите далеч от тези бизнеси дори след смяната на дипломатическата рамка през април.
Дългът и цената на суверенния риск
Moody’s очаква израелският правителствен дълг да се стабилизира около 68% от БВП – при положение, че преди войните от 2023 г. агенцията прогнозираше намаление до 50% от БВП. Тази разлика не е просто счетоводна – тя означава трайно по-висока цена за обслужване на дълга и по-малко фискално пространство за публични инвестиции.
Moody’s потвърди рейтинга на Израел на Baa1 – най-ниският инвестиционен клас, до който агенцията е слизала в историята на страната. Само за периода след октомври 2023 г. агенцията е понижила рейтинга три пъти – от A1 до A2 през февруари 2024 г., след което с още две степени до Baa1 през септември 2024 г., с посочена причина значително нарастване на геополитическия риск и влошена институционална ефективност.
Прогнозите и условията към тях
Банката на Израел залага на ръст от 3,8% за 2026 г., но изрично обвързва тази прогноза с устойчивостта на примирието от април. Министерството на финансите е свалило прогнозата си от 4,8% до между 3,3% и 3,8%. МВФ поставя числото на 3,5% в актуализацията на World Economic Outlook от април.
За 2027 г. картината е по-оптимистична – при условие, че резервистите се върнат към работните си места и геополитическото натоварване спре да расте, Банката на Израел прогнозира ускоряване към 5,3%-5,5%. Но тези числа са функция от военния изход, не от икономическата политика.
Дилемата за централната банка е класическа стагфлационна задача: икономиката се нуждае от по-ниски лихви, за да се стимулира вътрешното търсене, но инфлационният натиск от прекъсванията по веригата на доставки и скъпите застраховки принуждава Банката на Израел да поддържа рестриктивна позиция, за да защити шекела от волатилност.
Въпросът, пред който са изправени институционалните инвеститори, е дали историческият модел на бързо икономическо възстановяване след конфликти все още е валиден – или натрупаните структурни щети по дълга, пазара на труда и суверенния кредитен рейтинг са достатъчни, за да преоценят фундаментално израелската рискова премия.
Информацията, публикувана в TradeNews, има единствено информационен характер и не представлява финансов, инвестиционен, правен или какъвто и да е друг професионален съвет. Пазарите на акции, криптовалути, форекс и дигитални активи са силно волатилни и миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати. Читателите следва самостоятелно да правят собствено проучване и, при необходимост, да се консултират с лицензирани финансови или други професионални консултанти. TradeNews не носи отговорност за каквито и да е загуби или щети, произтичащи от използването на публикуваната информация.
