Италия: зелените правила в бюджета на ЕС задушават растежа

Според информацията от Politico, Италия настоява част от зелените ограничения да бъдат облекчени, тъй като съществува риск ключови индустрии и инфраструктурни проекти да останат без достъп до европейско финансиране.

Рим иска повече свобода за индустрията

Спорът е съсредоточен около принципа „Do No Significant Harm“ (DNSH), който забранява европейски средства да се използват за проекти, нанасящи съществена вреда на околната среда. Европейската комисия предлага правилото да остане ключова част от следващата Многогодишна финансова рамка за периода 2028–2034 г., чийто размер се очаква да достигне около €2 трилиона.

Италия обаче смята, че настоящите критерии са прекалено рестриктивни и могат да ограничат достъпа на тежката индустрия, енергийните проекти и големите инфраструктурни инвестиции до европейско финансиране. Още през юни правителството на Джорджа Мелони заяви, че подобен подход би отслабил конкурентоспособността на европейската икономика в момент, когато САЩ и Китай инвестират сериозни публични средства в подкрепа на собствените си индустрии.

Паралелно с това Рим настоява енергийните разходи да получат същата бюджетна гъвкавост, каквато вече бе предоставена за отбраната. В момента европейските правила позволяват на държавите членки временно да надхвърлят фискалните ограничения с до 1.5% от БВП при инвестиции в отбранителния сектор. Италия иска подобно изключение да бъде приложено и за мерки в подкрепа на енергийния сектор и компенсации за домакинствата и бизнеса.

Комисията предлага компромис, но натискът продължава

Европейската комисия вече направи частични отстъпки, освобождавайки разходите за отбрана, сигурност и управление на кризи от действието на принципа DNSH. Предвиждат се изключения за проекти, определени като такива от „надделяващ обществен интерес“. Това потенциално би позволило финансиране на центрове за данни, критични суровини и други стратегически инфраструктурни проекти.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Производствени цени в еврозоната: България отново е лидер

За италианското правителство обаче тези промени не са достатъчни. Според информацията правителството възнамерява да настоява за допълнително разхлабване на екологичните критерии по време на преговорите между държавите членки.

В знак на несъгласие Италия вече се въздържа при гласуването на документите, включващи принципа DNSH.

Дебатът оформя две ясно разграничени позиции в Европейския съюз:

• Италия настоява за повече гъвкавост, за да бъдат защитени индустрията и инвестициите.
• Северните държави, сред които Дания и Финландия, искат строгите екологични правила да бъдат запазени.
• Европейската комисия се опитва да намери компромис, без да отслабва основните цели на Европейския зелен пакт.

Конкурентоспособността измества фокуса от климатичните цели

Дискусията идва в момент, когато Европейският съюз все по-често поставя конкурентоспособността на индустрията редом до климатичната политика. По-рано тази година финансовите министри на Германия, Франция, Италия, Испания и Полша призоваха за опростяване на европейските финансови регулации. Те предупредиха, че прекомерната административна тежест ограничава инвестициите.

Дебатът напомня за сложните преговори около Плана за възстановяване след COVID-19, но с една критична разлика: този път залогът не е просто временна ликвидност, а дългосрочната архитектура на европейската икономика.

Допълнително напрежение се очаква и около предстоящия преглед на Системата за търговия с емисии (ETS). Докато част от държавите членки настояват за по-строги климатични изисквания, Европейската комисия обмисля целеви промени, включително предоставяне на допълнителни безплатни въглеродни квоти за индустрията с цел запазване на конкурентоспособността.

За Италия дебатът далеч надхвърля екологичната политика. Правителството вижда следващия европейски бюджет като инструмент за стимулиране на икономическия растеж и индустриалните инвестиции. Противниците на предложението обаче предупреждават, че отслабването на зелените критерии би подкопало дългосрочните климатични ангажименти на Европейския съюз. Предстоящите преговори около бюджета за периода 2028 – 2034 г. се очертават като едни от най-трудните през последните години, тъй като ще определят баланса между икономическата конкурентоспособност и изпълнението на европейските цели за климатична неутралност.

В крайна сметка предстои сблъсък между стремежа към климатично лидерство и изискванията на индустриалния прагматизъм. Въпросът е дали Брюксел ще успее да запази курса, без да жертва производствения сектор, или ще трябва да ревизира своите „зелени идеали“ в името на икономическата стабилност.