Италианската икономика расте, инфлацията изяжда печалбите

Италианската статистическа агенция ISTAT публикува полугодишната си икономическа прогноза и за трета поредна година страната остава под прага от 1% реален растеж. Очакваното разширяване на БВП е 0,7% за 2026 г. – с 0,1 процентен пункт по-малко от декемврийската оценка от 0,8% – и същото равнище за 2027 г., след като 2025 г. приключи с едва 0,5%.

Основният двигател на растежа остава вътрешното търсене с очакван принос от 0,9 процентни пункта за БВП през 2026 г., докато външната търговия внася отрицателен принос от 0,2 пункта заради конфликтите в Близкия изток и високите енергийни цени. При сценарий с пряко военно ескалиране между САЩ, Израел и Иран – чиито последствия ISTAT моделира чрез макроикономическия модел MeMo-It – дори тези скромни цифри не са гарантирани.

Работни места срещу покупателна способност

Парадоксът в прогнозата е, че пазарът на труда изпраща сравнително добри сигнали, докато домакинствата усещат обратното. Безработицата се очаква да спадне до 5,5% средно за годината – значително подобрение спрямо прогнозираните 6,1% от декември. И въпреки това потребителските разходи се забавят рязко: от 1,1% ръст през 2025 г. до 0,6% тази година, преди да се ускорят символично до 0,7% през 2027 г.

Инфлацията се очаква да достигне 2,9% за 2026 г. и да спадне до 2,0% едва следващата година – темп, който номиналният ръст на заплатите не успява да компенсира. Резултатът е свиване на реалната покупателна способност въпреки подобряващия се пазар на труда. Заетостта в пълен работен ден нараства с 0,7% тази година спрямо 1,3% миналата и ще се забави допълнително до 0,4% до 2027 г. – данни, които поставят под въпрос колко устойчиво е реалното подобрение на пазара на труда.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Тревожни сигнали за ЕС: БВП се свива, трудовият пазар е в застой

Инвестиции и публични финанси

Инвестициите растат с 2,2% тази година, подкрепени основно от средствата по европейския план за възстановяване, чието усвояване продължава. До 2027 г. обаче темпът се очаква да спадне до 0,5% с намаляването на публичните стимули и затягането на условията за финансиране.

Бюджетният дефицит се очаква да спадне от 3,1% до 2,9% от БВП според прогнозата на Европейската комисия – под изискваното от ЕС ниво от 3%. Публичният дълг обаче върви в обратна посока и се очаква да достигне 139,2% от БВП до 2027 г., което поставя Италия сред най-задлъжнелите икономики в еврозоната.

Институционалните оценки се разминават

Правителството на Джорджа Мелони е по-предпазливо от ISTAT и поставя официалната цел на 0,6% за 2026 г. Министерството на икономиката и финансите посочва като основни спирачки търговските бариери и уязвимостта към енергийни шокове – същите фактори, заради които Италия не успява да надхвърли 1% растеж три години подред.

МВФ и Европейската комисия прогнозират ръст между 0,5% и 0,6%. ОИСР посочва структурни проблеми, които задържат Италия под средното за ЕС – бавното изграждане на интернет инфраструктура и твърдите пазарни регулации. Лихвите по потребителски кредити в диапазона 7-8% допълнително ограничават растежа в частния сектор.

Първото тримесечие на 2026 г. донесе известна изненада – БВП нарасна с 0,3% на тримесечна база, подкрепен от 2,2% ръст в износа. Дали това ще е устойчива тенденция или еднократен ефект, предстои да стане ясно до края на годината.