Италианска банка взе MiCA лиценз: Каква е ситуацията в България?

Banca Sella официално стана първата банка в Италия, получила регулаторно одобрение за крипто услуги по европейската рамка MiCA. Частната банка премина задължителния 40-дневен процес по уведомяване пред Италианската централна банка, което ѝ отваря пътя към пускане на дигиталните услуги до края на 2026 г.

Първоначално услугите ще бъдат насочени към корпоративни и институционални клиенти и ще включват попечителство, прехвърляне и получаване на дигитални активи. Банката е изградила инфраструктурата си чрез вътрешен пилотен проект, използвайки Fireblocks за сигурност и Chainalysis за съответствие с регулациите и блокчейн анализ. Сходна инфраструктура използват и голяма част от големите международни крипто попечители.

Banca Sella всъщност не навлиза за първи път в крипто сектора. Мобилната ѝ банка Hype позволява търговия с Биткойн още от 2020 г. чрез партньорство с италианската крипто компания Conio. Реално, новото MiCA одобрение разширява присъствието ѝ към институционалния пазар под официална регулаторна рамка.

България още е предпазлива

По-голямата цел на Banca Sella надхвърля стандартното попечителство. Банката е сред основателите на Qivalis – консорциум от европейски банки, който планира да пусне напълно регулирана стабилна монета в евро през втората половина на 2026 г.

Все по-ясно става, че европейските банки не искат да останат извън пазара на дигитални активи, а да изградят и контролират регулираната инфраструктура около него.

В България картината изглежда доста по-различно. Повечето български банки все още подхождат предпазливо към сектора.

Банка ДСК например, част от OTP Group, още през 2017 г. заяви, че нито тя, нито друга банка от групата купува, регистрира или продава виртуални валути и не приема нареждания за преводи, свързани с тях. Към днешна дата AI асистентът на официалния сайт на банката продължава да дава сходни отговори, като посочва, че ДСК не предлага услуги, свързани с криптовалути, включително покупка, продажба или съхранение на крипто активи.

В същото време отговорите на AI асистента подсказват, че банкови преводи към крипто борси не са напълно изключени.

Информация, публикувана от потребители в сайта на Outsidia Finance, подкрепя тезата, че може да се извършват преводи към платформи като Binance.

В други случаи банката първоначално е приела заявката, но след контакт от страна на служители относно риска от измами, а впоследствие преводът е бил отказан.

При Уникредит Булбанк ситуацията също изглежда различна на практика. Данни от потребители през януари 2025 г. показват, че преводи от Kraken към Уникредит са преминавали без проблем при суми до около €9,999.

MiCA постепенно променя ситуацията и в България

Досега основният аргумент на банките беше, че крипто секторът е труден за проследяване и създава проблеми за контрола срещу пране на пари (AML). Именно тук започва да личи ефектът от MiCA.

България прие първия си крипто закон, публикуван в Държавен вестник, брой 54 от 4 юли 2025 г., а промените влязоха в сила на 8 юли 2025 г. Комисията за финансов надзор (КФН) стана основният регулатор за доставчиците на услуги с крипто активи, докато Българската народна банка отговаря за токените за електронни пари, включително стабилните монети.

Ключовата дата за сектора остава 1 юли 2026 г., тъй като след това компаниите без MiCA лиценз вече няма да могат законно да оперират.

До момента КФН е издала едва два лиценза. Първият беше за Alaric Securities на 8 януари 2026 г. – традиционен инвестиционен посредник с вече изградена инфраструктура за регулаторно съответствие. Вторият беше издаден на Belayer на 28 април 2026 г. с решение №276-ДУКА. Компанията е първата в България с изцяло крипто фокусиран бизнес модел, включващ управление на портфейли, попечителство и изпълнение на поръчки от името на клиенти.

Според Ангел Гяуров от Belayer към момента има само два одобрени лиценза и около 20 отказани заявления. По думите му MiCA действа като филтър за компаниите в сектора.

Най-големият проблем остават високите капиталови изисквания. Консултации или предаване на поръчки изискват минимум €50,000 капитал. Услуги като изпълнение на поръчки, обмен и попечителство изискват €125,000, а управлението на платформа за търговия – поне €150,000.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Етериум под $2,000: Криптовалутите реагират на ескалацията в Иран

Защо позицията на банките вероятно ще започне да се променя

MiCA лицензът не задължава българските банки автоматично да работят с крипто компании. Но постепенно премахва най-големия аргумент за пълен отказ – че секторът е „непроследим“. Лицензирана крипто компания под директния надзор на КФН вече трябва да спазва същите KYC и AML правила като традиционните инвестиционни посредници.

Най-реалистичният сценарий изглежда като бавно и внимателно отваряне на специализирани B2B банкови услуги за лицензирани компании като Alaric и Belayer. При обикновените потребители и големите преводи от чуждестранни борси контролът вероятно ще остане сериозен. Банките не променят философията си изведнъж. Но регулациите постепенно започват да променят самата среда около тях.

MiCA добавя и още един важен елемент – т.нар. passporting механизъм. Лиценз, издаден от КФН, позволява на компаниите да работят в целия Европейски съюз без допълнителни разрешения във всяка държава. В комбинация с ниските корпоративни данъци това превръща България в потенциално привлекателна база за крипто дружества, които търсят по-ниски разходи при пълно европейско регулаторно съответствие.

Всички европейски банки вече са изправени пред една и съща MiCA рамка. Реакцията обаче остава различна – Италия вече изгражда регулирана инфраструктура, докато повечето български банки все още стоят встрани от сектора.