Исландия избра икономическата автономия пред по-дълбоката европейска интеграция, оставяйки инвеститорите с познатата комбинация от свободно плаваща крона, високи местни лихви и почти пълен достъп до единния пазар на ЕС.

Обобщение

  • 52.5% от исландците гласуваха срещу възобновяване на преговорите с ЕС.
  • Риболовът и националният контрол останаха водещи аргументи на лагера „не“.
  • Исландия запазва достъпа си до единния пазар чрез ЕИП.
  • Резултатът отдалечава евентуалното приемане на еврото.

Исландците отхвърлиха възобновяването на преговорите за членство в Европейския съюз на референдума на 29 август, като 52.5% гласуваха „не“, а 47.5% подкрепиха връщането на страната на масата за преговори. Вотът не беше за директно членство, а за подновяване на процеса, прекъснат през 2013 г. Ако резултатът беше положителен, всяко окончателно споразумение с Брюксел щеше да изисква втори референдум.

Резултатът оставя една от най-богатите европейски икономики извън ЕС в момент, когато геополитическото напрежение в Арктика и променените отношения със САЩ дадоха нов живот на дебата за членството.

Риболовът надделя над аргумента за по-дълбока интеграция

Икономическият спор никога не беше само за достъпа до европейския пазар.

Исландия вече участва в единния пазар чрез Европейското икономическо пространство (ЕИП) и е част от Шенген. Това позволява свободно движение на хора, стоки, услуги и капитали в голяма част от отношенията с ЕС, без страната да е пълноправен член.

Затова противниците на членството поставиха друг въпрос: Какво допълнително получава Рейкявик срещу отстъпването на част от контрола върху ключови национални политики?

Най-чувствителната от тях е риболовът. Секторът формира близо 40% от износа на стоки на Исландия и от десетилетия стои в центъра на спора с Брюксел.

Опасенията са свързани с начина, по който евентуалното членство би съчетало исландската система за управление на квотите с Общата политика на ЕС в областта на рибарството.

Как изглежда исландското статукво след вота
ЕДИНЕН ПАЗАР
Запазен
Достъпът до пазара на ЕС продължава чрез ЕИП
РИБОЛОВ
Национален контрол
Без интеграция в Общата политика на ЕС
ВАЛУТА
ISK остава
Няма непосредствен път към приемане на еврото
ШЕНГЕН
Без промяна
Свободното движение продължава

За компаниите в риболовната и хранителната индустрия това означава липса на непосредствен регулаторен преход. Съществуващите отношения с европейския пазар продължават по правилата на ЕИП, без започване на многогодишен процес за адаптация към условията за членство.

Кроната остава цената на паричната независимост

По-същественият финансов ефект е при валутата.

Поддръжниците на преговорите виждаха евентуалното членство като път, който в по-дългосрочен план би могъл да доведе до приемане на еврото. За малка отворена икономика като исландската това би премахнало част от валутния риск и би променило начина, по който местните компании и домакинства се финансират.

Резултатът от референдума затваря този въпрос поне засега.

Исландската централна банка запазва собствената си парична политика, а кроната остава свободно плаваща валута, чувствителна към капиталови потоци, туризма, износа и промените в глобалния риск.

Това има две страни. Рейкявик може да определя лихвите според собствената си икономика и да използва валутния курс като механизъм за приспособяване при външни шокове. Същата независимост обаче означава по-голяма валутна волатилност и необходимост местната централна банка сама да контролира инфлационния натиск.

Именно високите разходи по финансиране бяха един от аргументите на кампанията за възобновяване на преговорите. Поддръжниците твърдяха, че по-тясната интеграция и евентуалният път към еврото могат да донесат по-голяма ценова и финансова стабилност.

Защо икономическият ефект може да остане ограничен.

Исландия не напуска европейския единен пазар и не пренаписва търговските си отношения с ЕС. Съществуващата архитектура остава непокътната, което значително ограничава риска от внезапни промени във веригите за доставки, митата или условията за европейските инвестиции.

Ключов въпрос Сегашният модел При бъдещо членство
Достъп до пазара на ЕС Да, чрез ЕИП Пълноправно участие
Парична политика Собствена централна банка Еврото би било възможно на по-късен етап*
Валутен риск Остава експозицията към ISK Потенциално отпада при приемане на еврото
Риболовна политика Национален контрол Предмет на преговори с ЕС

* Членството в ЕС не означава автоматично и незабавно приемане на еврото.

Това обяснява защо непосредствената пазарна реакция има основания да бъде по-малка от политическото значение на гласуването.

За международна компания, която вече търгува с Исландия през режима на ЕИП, правилата не се променят в понеделник сутринта. За инвеститорите по-дългосрочният въпрос остава същият: Дали предимствата на собствената валута компенсират по-високата волатилност и разходите по финансиране.

Геополитиката не успя да обърне вота

Референдумът се проведе в много различна международна среда от тази през 2013 г., когато преговорите бяха замразени.

Войната в Украйна, засиленото стратегическо значение на Арктика и американската реторика около Гренландия увеличиха подкрепата за по-тясно обвързване с Европа. Именно геополитическата сигурност беше един от основните нови аргументи на лагера „да“.

Но членството в ЕС не е единствената рамка за сигурност на страната.

Исландия е член на НАТО и има двустранно споразумение за отбрана със САЩ. Исландският външен министър посочи още преди референдума, че тези две структури ще останат основата на националната сигурност независимо от резултата.

Това намали силата на аргумента, че гласуването срещу преговорите би оставило страната стратегически изолирана.

Референдумът е удар за управляващата коалиция

Политическият резултат е по-неудобен за правителството, отколкото непосредственият икономически ефект за страната.

Премиерът Криструн Фростадотир и нейните социалдемократи подкрепиха връщането към преговорите, като представиха референдума като възможност въпросът за ЕС най-накрая да бъде решен от избирателите. Reuters определя резултата като неуспех за правителството, което виждаше европейската интеграция като стратегическа възможност на фона на променената международна среда.

Вотът показва и ясно географско разделение. Рейкявик подкрепи възобновяването на преговорите, докато по-силната съпротива извън столицата помогна на лагера „не“ да спечели националното мнозинство.

Разделението отразява икономическата реалност в страната. Градските избиратели зависят по-малко от чувствителни сектори като риболова и селското стопанство, които формират гръбнака на икономиката извън столицата.

Какво се променя оттук нататък

Правителството предварително заяви, че ще уважи отрицателен резултат, което означава, че възобновяването на преговорите отпада от непосредствения политически дневен ред.

За Брюксел това премахва потенциален кандидат, който би бил необичайно лесен за интегриране в сравнение с повечето държави в сегашния процес на разширяване. Исландия вече прилага голяма част от европейското законодателство чрез ЕИП, има развита пазарна икономика и е част от Шенген. Преди гласуването европейски представители разглеждаха евентуален положителен резултат и като символичен импулс за по-широката политика на разширяване.

За Исландия следващият икономически тест ще бъде по-практичен. Без перспектива за евро фокусът отново пада върху способността на централната банка да овладее инфлацията и върху поведението на кроната, докато риболовната индустрия запазва регулаторната рамка, която беше сред основните причини страната да прекъсне преговорите преди повече от десетилетие.


Информацията, публикувана в TradeNews, има единствено информационен характер и не представлява финансов, инвестиционен, правен или какъвто и да е друг професионален съвет. Пазарите на акции, криптовалути, форекс и дигитални активи са силно волатилни и миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати. Читателите следва самостоятелно да правят собствено проучване и, при необходимост, да се консултират с лицензирани финансови или други професионални консултанти. TradeNews не носи отговорност за каквито и да е загуби или щети, произтичащи от използването на публикуваната информация.