Иран с ултиматум към САЩ: Предстои удар при провал на преговорите

Заплахата идва след изтичането на 60-дневния прозорец за преговори на 17 август и засилва риска за маршрут, от който зависи значителна част от световната търговия с петрол и втечнен природен газ.

60-дневният прозорец приключи без трайно споразумение

Вашингтон и Техеран подписаха меморандум през юни, който трябваше да създаде основа за прекратяване на военните действия и по-широко споразумение, включително по иранската ядрена програма. Двете страни получиха 60 дни за постигане на напредък, но срокът изтече на 17 август без окончателно решение.

Една от основните пречки остава Ормузкият проток. Иран твърди, че договореностите му дават право да управлява корабоплаването през стратегическия маршрут, докато САЩ отхвърлят подобно тълкуване.

Сега Техеран поставя нов срок. Високопоставен ирански представител е споделил пред Reuters, че ако Вашингтон не изпълни договореното в рамките на няколко седмици и дипломатическият процес се провали, Иран ще предприеме „навременна и прецизна“ военна атака с цел да пробие американската морска блокада.

Това все още е заплаха, а не потвърдена военна операция. За петролните пазари обаче разликата може бързо да се свие, ако напрежението започне да засяга физическите доставки.

Трафикът през Ормуз вече е силно ограничен

Проблемът за енергийния пазар не е само политически. Корабоплаването през протока вече работи далеч под нормалните си нива.

Трафикът се забави допълнително миналата седмица, като в петък през Ормуз са преминали само няколко кораба. Това последва атаки срещу плавателни съдове на ADNOC, за които Обединените арабски емирства обвиниха Иран. При атаките няма съобщения за пострадали.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Доходността по облигациите отново е риск за пазарите

През уикенда движението спадна още повече и според данни за корабния трафик се доближи до почти пълно спиране.

Това увеличава разходите дори за петрола, който в крайна сметка достига международните пазари. Собствениците на корабите трябва да оценяват по-висок военен риск, застраховането става по-скъпо, а алтернативните логистични решения добавят време и разходи към доставките.

Защо „Брент“ остава под $90 въпреки риска

При подобно ограничение на най-важния световен петролен маршрут би могло да се очаква значително по-рязко поскъпване. Сортът „Брент“ обаче остава над $88 за барел, далеч под върха от $126.

Причината е, че пазарът едновременно оценява два противоположни риска.

От едната страна е предлагането. Нова атака срещу танкери, пристанища или енергийна инфраструктура може допълнително да затрудни износа от Персийския залив и бързо да върне премията за геополитически риск в цената.

От другата страна стои търсенето. Продължително високите енергийни разходи вече натоварват икономическата активност, а по-слабият растеж означава и по-ниско потребление на петрол.

Затова пазарът засега не оценява най-тежкия сценарий като основен.

По-големият проблем вече е при горивата

Цената на суровия петрол не показва целия икономически ефект от конфликта. Недостигът на рафинирани продукти остава значително по-сериозен.

Според Международната агенция по енергетика производството на рафинериите в Близкия изток остава под нивата отпреди войната. Световният износ на дизел през юли е бил с около 1.3 милиона барела дневно по-нисък спрямо година по-рано, като Европа е сред най-засегнатите пазари.

Това означава, че дори понижението на цената не се прехвърля автоматично върху цените на бензина, дизела и авиационното гориво. Ограниченият капацитет за преработка и по-сложната логистика могат да задържат крайните стойности високи.

Точно този канал превръща Ормуз от проблем за петролния пазар в инфлационен риск.

Какво се променя при нова военна ескалация

Най-важният сигнал за пазарите през следващите седмици няма да бъде поредната остра размяна на реплики между Вашингтон и Техеран, а дали заплахите започват да променят физическите потоци на енергия.

Потвърдени нови атаки срещу танкери или инфраструктура биха увеличили риска от ново поскъпване на петрола и най-вече на рафинираните горива. Вносители на енергия като Индия са особено чувствителни към подобен сценарий. Индийските акции вече останаха под натиск в понеделник именно заради липсата на напредък към прекратяване на войната.

По-дългосрочната реакция вече започна. Ирак проучва нов петролопровод през Сирия до Средиземно море, който би намалил зависимостта му от Ормуз, но проектът може да струва поне $15 милиарда и да отнеме около четири години. ОАЕ пък стартира план за пълна диверсификация спрямо протока.

Дори дипломатически пробив следователно няма веднага да върне енергийния пазар към условията отпреди конфликта. Възстановяването на нормалното корабоплаване, застраховането и рафинерийната дейност ще бъде отделен процес от политическото споразумение.