Инфлацията в Китай отслабна за пръв път от началото на войната насам

Това е забавяне спрямо пиковите 4.1% от юни и е под пазарните очаквания от около 3.98%. Числото е първият знак, че премията върху суровините и енергията, породена от конфликта между САЩ, Израел и Иран, започва да се пропуква под тежестта на слабото китайско вътрешно търсене. CPI се задържа на 0.5% на годишна база, най-слабият ръст от началото на годината.

Петролът дърпа заводските цени надолу

Блокирането на трафика в Ормузкия проток през пролетта сложи край на 41-месечна дефлационна серия в китайската индустрия още през март. Юли обърна тази логика. Цените в добива на нефт се сринаха с 11.8% на месечна база, а рафинирането падна с 8.4%, което свали разходите в началото на производствената верига. Производителската инфлация все още изглежда висока на годишна база само защото се сравнява с крайно ниската, дефлационна база от юли 2025 г.

PPI спадна с 0.7% спрямо юни, задълбочавайки предходния спад от 0.3%. Когато цените падат месец след месец, маржовете на производителите се свиват на практика, не само на хартия.

Входящите разходи скачат с 16.4%, а крайните цени падат

Производството в Китай остава силно, а домашният пазар – слаб. Заводите бълват стока, за която няма достатъчно местни купувачи. Продължаващата криза на имотния пазар и несигурността около работните места държат потребителите настрана. При слабо търсене заводите не могат да прехвърлят по-високите разходи върху крайните цени, както правят обикновено.

Разликата между двата края на веригата е огромна. Входящите разходи в добива и кариерите скочиха с 16.4%, докато заводските цени за крайния потребител се свиха с 0.8%. Производителите поемат по-скъпи суровини и продават по-евтина продукция. Тази разлика изяжда печалбите.

Има и една причина, която няма нищо общо с икономиката. Статистикът на NBS Дун Лидзюан посочва, че тайфуните, екстремните горещини и рекордните валежи през юли спряха строителството в голяма част от страната и временно свиха апетита на индустрията за суровини.

Опасността Китай да изнесе дефлацията си навън

Когато вътрешният пазар отказва да поеме продукцията, заводите я насочват към чужбина. С отрицателен месечен PPI китайските производители продават на световните пазари при потисната ценова сила, само за да разчистят складовете. Това заплашва да разпали нови търговски спорове, тъй като западните партньори вече обвиняват Пекин в свръхкапацитет и дъмпинг.

Секторите, свързани с изкуствен интелект, високотехнологичното оборудване и цветните метали, остават доходоносни благодарение на държавния тласък към собствени технологии. Производителите на масови потребителски стоки нямат този късмет – там ценовата война свива печалбите до минимум.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Berkshire отчете печалба +16,3% и заложи $10 млрд. в Alphabet

Какво планира Пекин до края на 2026

След ключова среща на върха в края на юли ръководството даде сигнал за по-агресивна намеса. Очертават се две направления, които би трябвало да заработят до края на годината.

• Ускорени фискални разходи. Държавата ще избърза с разгръщането на капитал по вече заложени инфраструктурни проекти, за да поеме свободния заводски капацитет.
• Удар по ценовите войни. Регулаторите подготвят мерки, които да санкционират компаниите, впуснали се в разрушителни вътрешни ценови битки, с цел да стабилизират корпоративните маржове.

Кампанията срещу ценовите войни вече не е само реторика. SAMR въведе рамката „1+1+N“, която комбинира промени в Закона за цените с нови правила срещу продажбите под себестойност, а първите засегнати сектори са автомобилите, батериите и соларните панели. Проблемът е в изпълнението. Мишените този път са частни компании, а не държавни гиганти, които Пекин навремето сряза с указ, така че свръхпроизводството може да устои на регулацията. Истинската посока ще се види през октомври, когато китайското ръководство сяда да напише следващия петгодишен план и да реши колко пари ще налее срещу дефлацията.