Инфлацията в еврозоната расте, България остава над средното ниво

Предварителните данни на Eurostat показват годишна инфлация от 3.3% спрямо 2.9% през юли, докато България отчита значително по-висок темп от 5.1%.

Енергията стои зад новото ускорение

Енергията остава най-силният източник на ценови натиск през август. Годишният ръст при компонента се ускорява до 14.3% от 10.3% през юли, а само спрямо предходния месец енергийните цени се повишават с 2.9%. За сравнение, през август 2025 г. същият компонент е бил с 2% по-нисък на годишна база.

Останалите големи компоненти не разкриват подобно ускорение. Цените на храните, алкохола и тютюневите изделия нарастват с 1.2% на годишна база, без промяна спрямо юли. При неенергийните индустриални стоки темпът се повишава до 1.2% от 0.9%.

Така увеличението на общия индекс до 3.3% изглежда концентрирано в значителна степен в енергийния компонент, вместо да отразява едновременно засилване на цените в цялата икономика.

Базовата инфлация се движи в обратната посока

По-внимателно следеният от централните банки базов показател дава различен сигнал. Инфлацията без енергия, храни, алкохол и тютюн се забавя до 2.4% през август от 2.5% през юли, като на месечна база е 0.2%.

Цените на услугите, които са особено важни за оценката на вътрешния инфлационен натиск, също губят скорост. Годишният им ръст се понижава до 3% от 3.3%, а месечното увеличение е само 0.1%.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Украйна адаптира финансите си по изискванията на Европейския съюз

Друг показател, който изключва енергията и непреработените храни, се понижава до 2.1% от 2.2%. Данните следователно демонстрират разминаване между ускоряващата се обща инфлация и постепенното отслабване на част от по-устойчивите ценови компоненти.

България остава значително над средното за еврозоната

За България предварителната хармонизирана инфлация се ускорява до 5.1% през август от 4.4% през юли, което оставя страната с 1.8 процентни пункта над средното ниво от 3.3% за еврозоната. На месечна база българският HICP се повишава с 0.8%. По данни на БНБ брутният външен дълг на страната в края на юни 2026 г. възлиза на €69.6 милиарда (55.9% от БВП).

Статистиката разкрива и колко неравномерна остава инфлационната картина между отделните членове на валутния съюз, към който България се присъедини на 1 януари 2026 г. По-високи годишни стойности през август са отчетени в Литва с 5.8% и Кипър с 5.2%, докато например Финландия е на 2.4%, Франция на 2.7%, а Германия на 2.9%. За България 5.1% за август са под пика от 6.3% през май, но прекъсват последвалото забавяне през юни и юли.

Данните дават смесен сигнал за ЕЦБ

За ЕЦБ отчетът поставя два противоположни сигнала един срещу друг. Общата инфлация вече е с 1.3 процентни пункта над средносрочната цел от 2%, а енергийният компонент продължава да ускорява. В същото време базовата инфлация и инфлацията при услугите се понижават.

Това разграничение е важно, защото продължителността на енергийния натиск ще зависи от това дали по-високите разходи започват да се прехвърлят към останалите стоки, услугите и заплатите. Засега предварителните данни не показват едновременно ускорение във всички основни компоненти.

Тези числа все още са предварителна оценка. Eurostat ще публикува пълните хармонизирани данни за инфлацията за месеца на 17 септември, когато ще има и по-подробна разбивка за отделните държави.