Инфлацията в еврозоната се ускори по-силно от очакваното през септември, водена от нов скок при енергията и по-устойчив натиск при услугите.
Обобщение
- Инфлацията достига 3.8% при прогноза за 3.7%.
- Енергията остава основният двигател на ускорението.
- Базовият ценови натиск също се засилва.
Данните връщат ценовия риск в центъра на вниманието точно когато Европейската централна банка трябва да балансира между инфлация над целта и признаци за по-слаба икономическа инерция.
Енергията отново променя инфлационната картина
Годишната инфлация в еврозоната се ускори до 3.8% през септември от 3.2% през август, разкриват данните на Eurostat.
Ускорението е достатъчно солидно, за да измести фокуса от въпроса кога инфлацията ще се върне към целта на ЕЦБ към това колко устойчив може да се окаже новият ценови натиск.
По-силната динамика при услугите и базовите цени показва по-широко разпространение на инфлационния натиск, докато промишлените стоки са единственият основен сегмент, който отчита леко охлаждане.
Това усложнява задачата на ЕЦБ, тъй като прави по-трудно разглеждането на новия инфлационен импулс единствено като временен енергиен шок.
Базовият натиск е по-важният сигнал за ЕЦБ
Показателите, които изключват най-волатилните категории, подсказват, че проблемът вече не се изчерпва с енергията. Инфлацията без енергия и храни също се повиши през септември, докато месечната динамика на базовите цени остана положителна.
Именно тази част от доклада има по-голяма тежест за паричната политика. ЕЦБ има сравнително ограничени възможности да повлияе директно върху международните енергийни цени, но устойчивото поскъпване на услугите и разпространението на ценовия натиск в останалата икономика могат да бъдат по-чувствителни към вътрешното търсене, заплатите и финансовите условия.
Пълните данни за септември ще дадат по-подробна картина за приноса на отделните компоненти, като настоящата оценка остава предварителна.
Разликите между държавите остават големи
Общото число за еврозоната прикрива различията между националните икономики. Част от държавите продължават да отчитат ценови натиск значително над средния за валутния съюз, докато при други инфлацията остава много по-близо до целта на ЕЦБ.
Тази разлика е особено важна за Франкфурт. Единната лихвена политика трябва едновременно да действа върху икономики с различна чувствителност към енергията, различна динамика на заплатите и различно състояние на вътрешното търсене.
За ЕЦБ това означава, че дори стабилизирането на средната инфлация не би премахнало автоматично риска от продължаващ ценови натиск в отделни части на еврозоната.
Пазарът на труда не показва рязко охлаждане
Инфлационните данни идват ден след като Eurostat отчете безработица от 6.4% в еврозоната през август (без промяна спрямо юли) при 6.3% година по-рано. В целия Европейски съюз показателят остана 6.1%.
Броят на безработните в еврозоната се увеличи с 26 000 спрямо предходния месец до 11.357 милиона души, докато младежката безработица леко се понижи.
Това не е картина на трудов пазар, който се влошава достатъчно бързо, за да неутрализира инфлационните опасения. За ЕЦБ комбинацията от устойчив пазар на труда и по-високи цени намалява необходимостта от прибързано облекчаване на финансовите условия.
Потреблението расте по-бързо от доходите
Данните за секторните сметки добавят още един елемент към картината. Нормата на спестяване на домакинствата в еврозоната се понижи до 14.2% през второто тримесечие от 14.4% през първото, след като потреблението нарасна по-бързо от разполагаемия доход.
Това не означава непременно потребителски бум, но показва, че домакинствата използват малко по-голяма част от доходите си за текущи разходи. Ако тази тенденция се запази, тя може да направи вътрешното търсене по-устойчиво на затегнатите финансови условия.
Корпоративният сектор също не разкрива рязко отстъпление. Делът на печалбите на нефинансовите компании се повиши до 39.0% от 38.4%, а инвестиционният им дял достигна 22.7%.
ЕЦБ получава неприятна комбинация
Септемврийските данни променят характера на инфлационния риск. Енергията остава основният двигател на ускорението, но натискът при услугите и базовите показатели прави все по-трудно новият скок да бъде разглеждан само като временен външен шок.
В същото време икономиката не показва признаци на рязко свиване. Пазарът на труда остава сравнително устойчив, домакинствата използват по-голяма част от доходите си за потребление, а корпоративните печалби се стабилизират.
Това оставя Европейската централна банка с по-малко опции за действие. Продължително високите лихви могат да увеличат натиска върху растежа и кредитирането, но ранното облекчаване би дошло в момент, когато инфлацията продължава да се отдалечава от целта от 2%.
С други думи, септемврийският доклад не просто отчита по-висока инфлация. Той увеличава риска ценовият натиск да остане по-устойчив точно когато пространството на ЕЦБ за маневриране става по-малко.
Информацията, публикувана в TradeNews, има единствено информационен характер и не представлява финансов, инвестиционен, правен или какъвто и да е друг професионален съвет. Пазарите на акции, криптовалути, форекс и дигитални активи са силно волатилни и миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати. Читателите следва самостоятелно да правят собствено проучване и, при необходимост, да се консултират с лицензирани финансови или други професионални консултанти. TradeNews не носи отговорност за каквито и да е загуби или щети, произтичащи от използването на публикуваната информация.
