Имотният пазар в Югоизточна Европа: Сърбия доминира, България остава активна

Данните показват леко охлаждане на общия пазар, но и ясни разлики между секторите и отделните икономики в региона.

Лек спад, но стабилно ядро

Общият обем на инвестициите в недвижими имоти в Югоизточна Европа е намалял с около 3% през 2025 г., достигайки приблизително €868 милиона. Това подсказва, че пазарът не преживява рязък срив, а по-скоро навлиза във фаза на по-внимателно позициониране от страна на инвеститорите.

Офис сегментът се откроява като основен двигател през годината, концентрирайки над половината от всички сделки в региона. Паралелно с това индустриалните имоти също отбелязват ръст на интереса, докато търговските площи, хотелите и други класове активи отчитат по-слаба динамика.

Силен спад в края на годината

Последното тримесечие на 2025 г. обаче ясно показва забавяне. Инвестиционните обеми през периода октомври–декември са намалели с над 50% на годишна база. И в този период офисите запазват водещата си роля, като формират близо две трети от всички сделки, следвани от търговските обекти. Хотелският и индустриалният сегмент остават по-назад.

Сърбия води, България остава активна

По държави, Сърбия доминира през четвъртото тримесечие с над половината от всички реализирани инвестиции в региона. Основният интерес там е насочен към офис пазара, който продължава да предлага по-големи и ликвидни сделки.

България се нарежда на второ място с обеми над €60 милиона, като търговските имоти са най-активният сегмент. Подобна картина се наблюдава и в Хърватия, докато в Словения ключовите сделки са концентрирани основно в хотелския сектор.

Очакванията за 2026 г.

Перспективите за 2026 г. са по-умерено оптимистични. Очаква се постепенно възстановяване на инвестиционната активност във всички класове активи, като най-силен интерес се прогнозира към Хърватия и Словения – пазари, които остават сред най-търсените в региона. България също попада все по-често в полезрението на международни инвеститори, докато Сърбия запазва привлекателността си за местни и регионални играчи.

Основното ограничение пред по-силен ръст остава недостигът на качествени активи, отговарящи на изискванията на големите инвеститори. В същото време условията за финансиране се очаква леко да се подобрят, тъй като лихвените проценти вероятно ще се понижат умерено, което може да направи сделките по-лесно осъществими през годината.

В обобщение, пазарът на имоти в Югоизточна Европа навлиза в 2026 г. не със силен импулс, а с предпазлив оптимизъм – при ясен интерес, но ограничен от предлагането и все още чувствителен към цената на капитала.