Хедж фондовете се изтеглят от пазара с темп, невиждан от 15 години

Според данни, споделени от Kobeissi Letter, хедж фондовете разпродадоха световни акции с темпо, невиждано от поне 2011 г. насам – съотношението между шорт продажби и нови покупки достигна 7.6 към 1.0, което означава, че за всеки вложен долар в покупки, институционалните играчи са теглили над седем и половина пъти повече в продажби.

Март е четвъртият поред месец, в който институционалните инвеститори са нетни продавачи – серия, съвпадаща по продължителност с онова, което се случи между февруари и май 2025 г. Глобалните хедж фондове са отчели средна месечна загуба от -3.96% при стратегиите „лонг-шорт“, а най-засегнатите от тях регистрираха месечния си спад от януари 2022 г.

Ормузкият проток и петролният шок

Непосредственият катализатор за разпродажбата е ескалацията на конфликта в Иран. Ударите срещу търговски съдове в Ормузкия проток – основния маршрут за около 20% от световната търговия с петрол – са довели до 96% спад в транзитното корабоплаване. Цената на суровия петрол тип Брент се изстреля до $120 за барел преди да направи корекция, а пазарите бързо преосмислиха целия макроикономически сценарий за 2026 г. Добрата новина е, че вече изглежда движението през протока се е засилило, като има доклади за преминаването на плавателни съдове дори и от Европа.

По-скъпата енергия означава по-висока инфлация. По-висока инфлация означава, че централните банки нямат пространство за намаляване на лихвените проценти, каквото се очакваше в началото на годината. Британските държавни облигации (Gilts) достигнаха доходности, невиждани от 2008 г. насам. Когато 10-годишните облигации носят по-висока реална доходност, оценките на технологичните компании – изградени върху очаквани бъдещи печалби – автоматично се свиват.

76% от продажбите са в индекси

Структурата на продажбите разкрива нещо важно: три четвърти от тях са концентрирани в ETF-и и индексни продукти, а шорт позициите в американски ETF-и са нараснали със 17.2%, като лидерите са фондовете за акции с голяма капитализация. Това не е избирателна стратегия срещу отделни компании – институционалните играчи залагат срещу целия пазар.

Технологичният сектор понесе особено силен удар. TMT акциите (технологии, медии, телекомуникации) са паднали със 7.8% само за март, а шортовете в американски софтуерни компании са генерирали около $24 милиарда печалба за фондовете в началото на годината. Финансовите компании пък са сред най-агресивно шортваните – не защото банките сами по себе си са в криза, а защото течат тревожни сигнали от пазара на частен кредит: JPMorgan е сред институциите, отчели обезценки по кредити към частни кредитни фондове. Ликвидните финансови акции се превръщат в инструмент за хеджиране на рискове в много по-малко ликвидни части на системата. С други думи банковите акции се използват като заместител – по-лесно е да шортнеш JPMorgan на борсата, отколкото да залагаш срещу непрозрачен частен кредитен фонд.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

САЩ искат от съюзниците си да спрат да продават чипове на Китай – или сами ще го направят вместо тях

Единствените сектори с нетни покупки са енергетиката, здравеопазването и потребителските стоки от първа необходимост – сектори с предвидими приходи, които исторически устояват по-добре в периоди на икономическа несигурност.

Рискът от „шорт скуийз“

Когато практически целият пазар е позициониран в една посока, дори умерено добра новина може да задейства верижна реакция. Фондовете с шорт позиции са принудени да ги затварят едновременно – а това означава огромни покупки, които сами по себе си вдигат цените и принуждават останалите да последват. Анализаторите предупреждават, че рискът от точно такъв сценарий нараства – колкото по-концентрирани са залозите в една посока, толкова по-взривоопасна става ситуацията при обрат.

Въпросът е дали сегашното позициониране отразява реална промяна в икономическата картина, или е прекалено рязко движение в една посока. До средата на март  продавачите в САЩ са спечелили около $10 милиарда в нереализирани пеалби – а исторически именно в такива моменти фондовете започват да затварят позициите и да прибират печалбата, което само по себе си може да задейства обрат.

Хедж фондовете са позиционирани за сценарий, при който комбинацията от продължително високи лихви и геополитически шок спира икономическия растеж. Дали това позициониране е оправдано – или прекалено еднопосочно – ще стане ясно с деескалацията или задълбочаването на конфликта в Персийския залив.