Германските инвестиции в САЩ паднаха до тригодишно дъно

Спрямо същия период на 2025 г. спадът е близо две трети, а в сравнение с първото полугодие на 2024 г. достига почти 80%. IW обяснява свиването основно с търговската и митническата несигурност, която се задържа от завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом през януари 2025 г., а текущите нива са далеч под това, което германският корпоративен сектор правеше преди пандемията.

Само една четвърт от €15,8 млрд., които Германия влагаше преди пандемията

Процентните спадове звучат драматично, но резултатът зависи изцяло от избраната отправна година. Изследователката от IW Самина Султан подчертава, че пандемичните години протичат при изключителни обстоятелства, с резки колебания и периоди, в които Германия отчита нетни изходящи потоци вместо входящи, така че сравнение между 2026 г. и 2020 или 2021 г. има малка аналитична стойност. Реалният ориентир са петте години преди COVID, когато германските инвестиции в САЩ за първо полугодие се движат средно на ниво €15,8 млрд. Спрямо тази база текущата стойност е едва около една четвърт от нормалното.

Реинвестираните печалби държат нивата, новите заводи не се строят

Показателят „преки инвестиции“ обединява три различни решения: нов дялов капитал, вътрешногрупови заеми и печалби, които американското поделение реализира и влага обратно в себе си. В тези данни трите се разделят.

Сривът е изцяло в първото. Дяловият каптал в тесен смисъл, нетното салдо между стартирани проекти и ликвидации, стои значително под историческата си средна, докато заемите и реинвестираните печалби се държат. Германските дружества в Охайо, Тенеси и Южна Каролина остават печеливши и харчат печалбата на място.

Реинвестирането се решава в дъщерното дружество и се изплаща бързо. Нов завод изисква одобрение на борда и разчет петнадесет години напред, а такъв разчет не се прави, когато митническата ставка за следващото тримесечие все още е предмет на преговори. Затова капиталът, който вече работи в САЩ, не се изтегля, докато новият остава в бюджетите като одобрен, но нестартиран.

Брюксел обеща $600 млрд., компаниите преведоха €4,3 млрд.

Брюксел се договори с Вашингтон в края на 2025 г. да избегне по-тежки мита върху европейския износ, а пакетът включваше европейски ангажимент за общо $600 млрд. инвестиции. Половин година по-късно германските компании, най-големият източник на европейски капитал за САЩ, преведоха €4,3 млрд.

Правителствата и Комисията обявяват агрегирани суми. Капиталът обаче е в ръцете на Volkswagen, Siemens, BASF и на няколко хиляди по-малки фамилни износители, всеки от които решава по собствена сметка за възвръщаемост, а не по политически ангажимент. Прочитът на Султан е, че САЩ остават привлекателен пазар, което данните за реинвестициите потвърждават, но непредвидимата политика е замразила потока от нови участници.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Уолстрийт влиза в новата седмица с тест за технологиите

Чатануга, инфраструктурата и цената на газа: трите различни уязвимости

Три сектора носят по-голямата част от трансатлантическия риск от германска страна, а уязвимостите им не съвпадат.

Джандзян, Шънян и Хъфей поемат капитала, който не тръгна към САЩ

BASF строи интегрирана площадка в Джандзян, BMW разширява геотермалния си обект в Шънян, Volkswagen отвори изследователски център за електромобили в Хъфей, а Bosch и Siemens разширяват локални производствени линии. Това са ангажименти за години напред, разпределени в момент, в който същите тези бордове отлагат американските си проекти. През 2025 г. Китай изпревари САЩ като най-голям търговски партньор на Германия.

Китайската алтернатива обаче не е безрискова и в германските бордове го знаят: локализираните вериги за доставки означават зависимост от регулаторна среда, върху която Берлин има още по-малко влияние, отколкото върху Вашингтон. Разликата е в срока. Веднъж одобрен, капиталът за Джандзян не се пренасочва към Тенеси, дори ако търговското споразумение бъде подписано следващото тримесечие.

Второто полугодие ще покаже дали компаниите отлагат, или изтеглят

Инвестиционните данни попадат върху икономика, която няма как да ги поеме безболезнено. Експортно ориентираният германски модел стагнира от няколко тримесечия, а международните прогнози за растежа през 2026 г. остават близо до нулата, по-слаби от тези за всяка друга икономика в Г-7. Икономисти, следящи митническия въпрос, предупреждават, че широко универсално вносно мито на нивата, обсъждани във Вашингтон, би свило американското търсене достатъчно, за да върне германското производство в отрицателна територия.

Реинвестираните печалби прикриват основната тенденция, така че агрегатът може да изглежда стабилен, докато потокът от нови проекти остава празен, а именно този поток определя германския индустриален капацитет в САЩ до края на десетилетието. Другото число, което заслужава внимание, е страната на ликвидациите в дяловото салдо. Засега компаниите само отлагат старта на проекти, а отложеното тръгва сравнително бързо след надеждно споразумение. Съществува и втори сценарий, който досега не се проявява. Ако германските компании започнат да закриват американски мощности, тези суми се изваждат от новите проекти и дяловият капитал може да излезе отрицателен, както се случи по време на пандемията.