Германските компании увеличават запасите от критични суровини заради опасения, че ново изостряне на търговския спор между Европейския съюз и Китай може отново да ограничи доставките на редкоземни елементи.
Обобщение
- Германски компании увеличават запасите от критични суровини.
- Китай запазва силен контрол върху глобалната верига за редкоземни метали.
- Ново затягане на износа може да засегне ключови европейски производства.
Рискът превръща материалите, използвани в автомобилите, отбраната и зелените технологии, в един от основните залози преди следващия кръг от преговори между Брюксел и Пекин.
Компаниите се подготвят за ново прекъсване
Част от германската индустрия вече държи запаси за няколко месеца, докато други компании тепърва се опитват да увеличат наличностите си. Причината е рискът Пекин да използва контрола върху критичните суровини като ответна мярка, ако предстоящите търговски разговори с ЕС не доведат до напредък.
Според информацията от POLITICO, европейският комисар по търговията Марош Шефчович трябва да посети Пекин на 8 и 9 октомври за разговори, насочени към търговските дисбаланси между двете икономики. Брюксел вече сигнализира, че може да ограничи достъпа на определени китайски стоки до европейския пазар при липса на напредък.
За германската индустрия това създава риск, който трудно може да бъде компенсиран бързо. Китай контролира до 70% от световния добив на редкоземни елементи, около 85% от преработката и приблизително 90% от производството на редкоземни сплави и магнити.
Тези материали са необходими за електромобили, вятърни турбини, електроника и отбранителни системи. Затова дори кратко забавяне при издаването на китайски лицензи може да се пренесе директно към европейските производствени линии.
Предишните ограничения показаха риска
Опасенията не са само теоретични. Китай вече използва контрола върху редкоземните елементи в търговските си спорове. Ограниченията върху седем от 17-те редкоземни елемента, въведени през 2025 г., изискваха компаниите да получават лиценз за износ и превърнаха разрешителните в ключова част от последвалите преговори.
По-широк пакет от ограничения бе замразен в рамките на търговското примирие между Вашингтон и Пекин. Миналата седмица американският финансов министър Скот Бесент заяви, че договорената пауза е удължена с два месеца, от 10 ноември 2026 г. до 10 януари 2027 г.
Това дава още време на индустрията, но не премахва риска. За германските производители проблемът е, че европейските отношения с Пекин се движат по собствена траектория, докато възможностите за бързо заместване на китайските доставки остават ограничени.
Напрежението се вижда и на дипломатическо ниво. Китайският външен министър Ван И призова миналата седмица Германия и ЕС да избягват търговска война и да решават споровете чрез диалог. Берлин от своя страна продължава да настоява за по-балансирани търговски отношения и равнопоставени условия за европейските компании, споделят от Reuters.
Запасите купуват време, но струват пари
За компаниите увеличаването на запасите е най-бързият начин да намалят непосредствения риск. То обаче променя модела, върху който европейското производство разчиташе десетилетия.
Вместо суровините да пристигат непосредствено преди използването им, предприятията трябва да държат по-големи количества в склад. Това блокира оборотен капитал и увеличава разходите за съхранение, като натискът е по-силен за по-малките доставчици с ограничена ликвидност.
Така геополитическият риск започва да се превръща във финансов разход още преди действително да има ново ограничение на износа.
Ценовият ефект също не е еднакъв навсякъде. Несигурността около китайските доставки поддържа премия при някои материали извън Китай, докато вътрешните китайски цени могат да се движат в различна посока. За европейските купувачи това означава, че физическата наличност и сигурността на доставката постепенно стават толкова важни, колкото самата борсова цена.
Европа няма бърза алтернатива
Европейски и американски компании ускоряват инвестициите в алтернативни доставки, преработка, рециклиране и производство на магнити извън Китай. Но изграждането на цяла нова верига изисква години.
Проблемът вече се вижда в авиационната индустрия. Производители проучват връщането към по-стари покрития за турбини, които използват по-малко или никакви редкоземни елементи. Oerlikon Metco например разработва покрития на основата на цирконий, магнезий и калций. Експерти обаче предупреждават, че подобни решения могат да ограничат зависимостта, но не и да я премахнат в краткосрочен план.
Това обяснява защо натрупването на запаси се превръща в първата защитна линия за германската индустрия.
Суровините се превръщат в търговски лост
Залогът за Европа е по-голям от цената на няколко метала. Редкоземните елементи стоят в основата на сектори, в които ЕС едновременно се опитва да увеличи собственото производство и да намали стратегическите зависимости.
Автомобилната индустрия се нуждае от постоянни магнити за електрическите двигатели, енергийният сектор ги използва във вятърни турбини, а отбранителната индустрия разчита на редица критични материали за високотехнологично оборудване.
Именно тази концентрация дава на Пекин значителен лост в търговските отношения. Опитът на авиационната индустрия показва, че дори при ускорени инвестиции западните икономики остават на години от пълното заместване на част от китайските доставки.
За германските производители това прави срещата през октомври повече от поредния търговски спор. Докато Европа изгражда алтернативни вериги за доставки, запасите в складовете остават най-бързата защита срещу ново затягане от Пекин.
Информацията, публикувана в TradeNews, има единствено информационен характер и не представлява финансов, инвестиционен, правен или какъвто и да е друг професионален съвет. Пазарите на акции, криптовалути, форекс и дигитални активи са силно волатилни и миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати. Читателите следва самостоятелно да правят собствено проучване и, при необходимост, да се консултират с лицензирани финансови или други професионални консултанти. TradeNews не носи отговорност за каквито и да е загуби или щети, произтичащи от използването на публикуваната информация.







