Лоши новини за Германия: Растежът се топи, инфлацията расте

В пролетния си доклад Германският съвет на икономическите експерти описа средата като все по-близка до „стагфлационен“ сценарий. Независимият орган, който консултира правителството на канцлера Фридрих Мерц, поясни, че при тази ситуация икономическият растеж се забавя рязко, докато инфлацията остава висока.

Икономическият съвет вече очаква германската икономика да нарасне с едва 0.5% през 2026 г., спрямо предходна прогноза за 0.9%, публикувана през ноември.

Паралелно с това прогнозата за инфлацията бе повишена до 3%. Това е значително над нивата, които Европейската централна банка счита за съвместими с ценова стабилност.

Съветниците очакват плавно възстановяване през 2027 г., когато германският БВП вероятно ще нарасне с около 0.8%. Този слаб темп обаче само подчертава продължаващата структурна слабост на икономиката.

Енергийният шок от Близкия изток удря индустрията

Основният фактор зад влошените прогнози остава рязкото поскъпване на енергията след конфликта около Иран и напрежението в Близкия изток.

По-високите цени на петрола и природния газ вече започват да ограничават потреблението на домакинствата и да свиват маржовете на германските производители. Това е особено забележимо в индустриалния и химическия сектор.

Тук влиза в сила една проста, но безпощадна логика. Когато бюджетът на домакинствата отива за покриване на скъпа енергия, тези средства автоматично биват „изсмукани“ от реалната икономика, оставяйки търговците и услугите без оборот. По този начин енергийният шок действа като скрит данък, който буквално „изсмуква“ ликвидността от вътрешния пазар.

Германия продължава да бъде изключително уязвима при трусове на енергийния пазар, предупреждават експертите. Според тях евентуално задържане на петрола над $100 за барел рискува да свали икономическия растеж до почти нулеви нива.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Близкият изток и инфлацията пречупиха купувача в САЩ

В негативния сценарий, изготвен от експертите, германският БВП би се повишил с едва 0.2% през 2026 г., докато инфлацията може да достигне 3.5% и да остане над 3% дори през 2027 г.

Паралелно с това германският експортен модел продължава да отслабва. Според съветника Габриел Фелбермайр фактът, че излишъкът по текущата сметка е намалял наполовина, показва „драстично влошаване“ на конкурентоспособността на страната.

САЩ и структурните проблеми засилват натиска

Германските износители усещат сериозен натиск заради по-високите мита и несигурната търговска политика на САЩ. Тяхното затруднение е критично за страната, тъй като износът винаги е бил основният двигател на германския икономически растеж.

Председателят на съвета Моника Шницер предупреди, че Германия вече не може да разчита единствено на стария си индустриален модел и че „нуждата от действия е огромна“.

Сред структурните проблеми експертите посочват застаряващото население, недостига на работна сила, високите социални разходи и отслабващата индустриална конкурентоспособност.

Според анализаторите комбинацията от слаб растеж, по-висока инфлация и намаляваща експортна мощ поставя Германия в една от най-сложните икономически позиции от десетилетия насам.

Докладът идва само дни след като Европейската комисия също понижи прогнозите си за растежа в еврозоната, очертавайки сходна картина на отслабваща икономическа активност и по-устойчива инфлация в Европа.

В опит да ограничи удара върху домакинствата, германското правителство въведе временно намаление на данъците върху горивата през май. Икономистите обаче предупреждават, че ефектът вероятно ще бъде краткотраен, ако цените останат високи през втората половина на годината.

В крайна сметка докладът на съветниците показва нещо много по-дълбоко от временна криза: ерата на евтиния руски газ и безпрепятствения износ към Китай и САЩ, която крепеше германското благоденствие, е безвъзвратно отминала. Големият въпрос вече не е дали Германия ще отчете 0.5% или 0.8% ръст, а дали Берлин има политическата смелост да разруши стария си модел и да изгради икономиката си наново.