Г7 удря спирачката на петролните цени след скок от близо 24%

Цената на суровия петрол тип Брент скочи с 24% до $116.71 за барел в началото на сесията. Цената на WTI достигна $116.45. До момента, в който подробностите за освобождаването на резервите стигнаха до медиите, и двата бенчмарка отбелязаха рязък спад. WTI сега е с около 11-14% нагоре за деня, като към момента на писане на статията се търгува на цена от около $107.5 – все още висока, но далеч от върховите нива.

Най-голямото освобождаване на резерви в историята

Това е най-голямото координирано освобождаване на стратегически резерви, което някога е било предприемано. За контекст, системата на Международна агенция по енергетика (МАЕ) е създадена специално за моменти като този – тя е проектирана след петролното ембарго от 1973 г., за да даде на страните членки буфер срещу точно този вид шок в доставките. Страните членки понастоящем разполагат с около 1.24 милиарда барела в публични аварийни запаси, с допълнителни 600 милиона барела в резервите, държани от индустрията.

Спешно обаждане между министрите на финансите на Г-7 и изпълнителния директор на МАЕ Фатих Бирол беше насрочено за 15:30 ч. (българско време) на 9 март, за да се финализира отговорът. Трима членове на Г-7 – включително САЩ – изрично подкрепиха плана. Американски официални лица посочиха, че считат освобождаването на 300-400 милиона барела за подходящ мащаб на интервенция. Стратегическият петролен резерв на САЩ в момента разполага с над 400 милиона барела, което поставя Вашингтон в позиция да допринесе с най-голямата единична част – исторически около 50% от общия обем в минали координирани действия.

Япония вече е дала указания на националните съоръжения за съхранение, включително базата в Шибуши, да се подготвят за освобождаване. Страната разполага с резерви, които покриват около 254 дни потребление, съчетани национални и частни резерви.

Кризата в Иран в основата

Причината за всичко това е продължаващата криза в Иран. Ескалиращият конфликт между САЩ, Израел и Иран е засегнал сърцевината на глобалната инфраструктура за доставки на петрол. Ормузкият проток, през който преминава около 20% от световния петрол, е значително засегнат.

Ударите по иранските складове за гориво и ответните атаки срещу енергийната инфраструктура в Персийския залив са принудили някои производители да преустановят доставките.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Последният удар на САЩ срещу Иран – предстои ли конфликт с Китай?

По-широките пазарни последици не закъсняха. Азиатските акции отбелязаха рязък спад при първоначалния скок на цените, а фючърсите на американските акции сочеха към значителни загуби, преди обявяването на резервите да донесе известно облекчение.

Анализатори: Kраткосрочно решение, дългосрочна несигурност

Анализаторите са предпазливо оптимистични относно краткосрочното въздействие. Координирано освобождаване на запаси от такъв мащаб може да понижи цените с $10-20 за барел.

Но повечето от тях бързо добавят предупреждение: ако Ормузкият проток остане блокиран, облекчението ще бъде временно. По-ранната прогноза на МАЕ за излишък на петрол през 2026 г. – оценен на 3.7 милиона барела на ден – вече е загубила смисъла си поради бързото развитие на събитията.

Може би най-ясното свидетелство за сериозността на ситуацията е подкрепата на администрацията на Тръмп за това освобождаване, което е пълна промяна на позицията ѝ отпреди само една седмица. Такова рязко променяне на политиката не се случва без сериозен натиск от пазара – и от цифрите.