Г-7 ще освободи 100 милиона барела, за да охлади дизеловата криза

Според Financial Times групата се е договорила за координирано освобождаване на горива и рафинирани продукти за четири месеца, след като недостигът превърна дизела в един от най-напрегнатите сегменти на глобалния енергиен пазар.

Проблемът вече не е само в суровия петрол

Новата интервенция демонстрира как се е променил характерът на енергийната криза. След началото на конфликта в Близкия изток през февруари потоците през Ормузкия проток се свиха драматично, като IEA изчисли, че износът на суров петрол и петролни продукти през ключовия маршрут е паднал под 10% от нивата преди конфликта.

През март агенцията отговори с най-голямото координирано освобождаване на резерви в историята си: 400 милиона барела. IEA разполагаше тогава с над 1.2 милиарда барела публични аварийни запаси плюс още около 600 милиона барела индустриални резерви, поддържани по държавно изискване.

Шест месеца по-късно обаче недостигът се е преместил надолу по веригата. Суровината сама по себе си не запълва липсите, ако рафинериите и търговските потоци не могат да произведат и доставят достатъчно дизел. Именно затова новият пакет е насочен толкова силно към рафинираните продукти.

Дизелът се превърна в центъра на кризата

Първоначалният френски план предвиждаше европейските държави да освободят 50 милиона барела дизел, а членовете на Международната агенция по енергетика да добавят още 50 милиона барела суров петрол. Част от дизеловите количества трябваше да бъде предоставена в рамките на едва 20 дни.

Финалното споразумение на Г-7 формулира ангажимента по-широко: координирано освобождаване на договорените количества чрез IEA за четири месеца, със значително предварително осигуряване на дизелови резерви през първите 20 дни.

Разликата е важна. Стратегическите резерви традиционно се разглеждат като защита срещу недостиг на суров петрол. Сега правителствата се опитват да атакуват директно цената на продукт, който е критичен за транспорта, земеделието и индустрията.

Американските цени показват защо натискът е толкова силен. Средната цена на дизела в САЩ бе $6.37 за галон в петък, след като на 22 септември достигна рекордните $6.52.

Европа плаща цената на по-зависимия си модел

Европа се оказва в особено неудобна позиция. След намаляването на зависимостта от руски горива и свиването на собствените рафинерийни мощности през последните две десетилетия регионът разчита все повече на внос на дизел от САЩ. В същото време войната с Иран ограничава доставките от Близкия изток.

Допълнителен натиск идва от Русия и Китай. Руските ограничения върху износа последваха удари срещу рафинерии, докато китайските производители ограничаваха доставките за чужбина, за да увеличат вътрешните запаси, сочат данните на Reuters.

Резултатът е необичайна ситуация: световният пазар може да разполага със суров петрол, но да няма достатъчно от правилния рафиниран продукт на правилното място.

Вашингтон използва износа като лост

Споразумението има и ясно геополитическо измерение. Администрацията на президента Доналд Тръмп настояваше европейските партньори да освободят допълнителни аварийни запаси. Вашингтон дори предупреди Франция и Германия, че в противен случай може да ограничи американския износ на дизел.

За Европа подобна мярка би могла да задълбочи точно проблема, който резервите трябва да решат. Затова европейските правителства обсъждаха освобождаването на запасите да бъде обвързано с американски ангажимент да няма едностранна забрана за износ.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Новото нормално край Ормуз: Скритият механизъм зад петролния износ

Френският президент Еманюел Макрон отхвърли тезата, че Европа е била принудена да отстъпи, и определи разговорите с Вашингтон като конструктивни.

Париж подчерта необходимостта от координиран отговор без ограничения върху международната търговия с горива.

Резервите купуват време, но не произвеждат дизел

Пазарната реакция демонстрира, че интервенцията може да даде краткосрочно облекчение. Още при появата на информацията за френското предложение петролът поевтиня с повече от 2%, а рафинерийните маржове за дизел също се понижиха.

Но освобождаването на резерви не решава структурния проблем. То прехвърля налични барели от стратегическите складове към пазара, без да увеличава устойчиво глобалния рафинериен капацитет или да възстановява нарушените маршрути за доставка.

Това е особено важно за Европа. Предложеният първоначално пакет от 50 милиона барела дизел се равнява на около 17% от аварийните запаси на дизел в ЕС и приблизително 3% от годишното потребление на блока.

Второто освобождаване прави следващата криза по-трудна

Тук се появява по-големият риск. През март IEA мобилизира рекордните 400 милиона барела в отговор на смущенията в Близкия изток. Според изпълнителния директор Фатих Бирол около две трети от тези количества вече са били успешно доставени на пазара към началото на октомври.

Новата операция означава още едно използване на аварийния буфер, при положение че първоначалната причина за кризата все още не е отстранена.

Затова договореният нов пакет може да бъде ефективен като мост, но не и като трайно решение. Ако потоците през Близкия изток останат ограничени, руските доставки не се възстановят и Китай продължи да задържа горива за вътрешния пазар, правителствата ще бъдат изправени пред неприятен избор: да приемат по-високи цени или да продължат да намаляват резервите, предназначени именно за следващата извънредна ситуация.

Това прави петъчното решение повече от опит за сваляне на цената на дизела. Г-7 на практика купува време с барели от стратегическите си запаси, докато чака физическият енергиен пазар да се нормализира.