Фармацевтичните гиганти под натиск, след като Тръмп наложи 100% мито на вноса

Обобщение

• Тръмп подписа изпълнителна заповед за 100% мито върху вносни патентовани лекарства.
• Компании, преместили производството в САЩ, получават намалено мито от 20% за четири години.
• Генеричните лекарства са временно освободени; ЕС, Япония и Швейцария – с таван от 15%

Това е един от най-агресивните ходове в историята на американската фармацевтична политика и засяга директно компании, опериращи на пазар с годишен внос от $274 милиарда.

Механизмът е следният: производители, които не сключат ценово споразумение с администрацията или не представят одобрен план за прехвърляне на производство на американска територия, ще бъдат обложени с пълното 100% мито. Тези, които поемат ангажимент за местно производство, получават преходен период с намалена ставка от 20% за четири години – до 2030 г., когато таванът отново се вдига до 100%. Заповедта предвижда и диференциран подход спрямо съюзниците: страните от ЕС, Япония, Южна Корея и Швейцария са ограничени до 15%, а Обединеното кралство стартира с 10%, с перспектива за нулева ставка след финализиране на двустранното търговско споразумение.

Изключенията определят реалния мащаб

Независимо от драматичния тон на новината, реалното въздействие върху вноса е значително по-ограничено, отколкото изглежда на пръв поглед. Генеричните лекарства – най-голямата по обем категория – са освободени, макар и временно, тъй като ще бъдат преразгледани в рамките на една година. Извън обхвата остават и т.нар. орфанни лекарства (предназначени за редки заболявания), плазмено-производни терапии и генни терапии. По изчисления на анализатори, реално под пълното 100% мито попадат едва около $12 милиарда от общия внос от $274 милиарда – около 4%.

Администрацията вече е сключила 13 ценови споразумения с водещи производители, като на тези компании е гарантирана нулева тарифна ставка до началото на 2029 г. Тръмп твърди, че само заплахата от митата е привлякла $400 милиарда в нови инвестиционни ангажименти от фармацевтичната индустрия – цифра, която индустрията оспорва.

Реакциите на пазара – смесени сигнали

Nasdaq Biotechnology Index приключи търговията на 2 април с лек спад от 0.37%, въпреки че сутринта индексът беше паднал до 5,771 пункта преди да се възстанови частично.

Акциите на компании като Pfizer, Eli Lilly и Sun Pharma отбелязаха начални корекции, след което също частично се възстановиха. По-малките биотехнологични фирми, изброени в SPDR S&P Biotech ETF, дори затвориха на зелено – индикация, че инвеститорите оценяват изключенията като реален буфер.

Индустрията предупреждава за нежелани ефекти

Главният изпълнителен директор на PhRMA Стивън Убъл предупреди, че митата ще натоварят финансово семействата и ще застрашат инвестиционни планове в самите Щати. Организацията за биотехнологични иновации посочи, че 90% от американските биотехнологични компании разчитат на вносни суровини за поне половината от продуктите си – факт, който поражда сериозни въпроси за веригата на доставки. Търговската камара на САЩ квалифицира цялата схема като потенциален генератор на по-високи разходи за здравеопазване.

Освен тези позиции, анализатори в сектора предупреждават за практически страничен ефект: компаниите вероятно ще започнат превантивно да трупат запаси, а болниците може да задействат спешни поръчки, ако се появят сигнали за дефицит на конкретни продукти – сценарий, познат от годините на пандемията.

Дългосрочната логика

Администрацията иска американците да спрат да плащат повече от всички останали държави за едни и същи лекарства. Тръмп нарече системата „наредена срещу американците“ и представи митата като инструмент за принудителен ребаланс.

Дали производителите ще изберат договаряне, местно производство или правни предизвикателства – предстои да стане ясно в 120-дневния гратисен период за големите компании и 180-дневния за по-малките. Дотогава заповедта остава най-мащабната едностранна намеса в американската фармацевтична търговска политика от десетилетия насам.