Еврозоната отчита спад на инфлацията до 2.8% – в България е 5.3%

Данни на Eurostat сочат, че годишният ръст на потребителските цени е достигнал 2.8% през юни спрямо 3.2% месец по-рано, като основен принос за охлаждането има забавянето при енергийните цени.

Енергията поведе забавянето на инфлацията

Данните показват, че енергийният компонент остава най-големият двигател на инфлацията, но темпът на поскъпване чувствително отслабва. Годишният ръст на цените на енергията се забавя до 8.5% през юни от 10.8% месец по-рано, което оказва най-силен ефект върху общия индекс.

Забавяне се наблюдава и при останалите основни категории. Инфлацията при услугите се понижава до 3.2% от 3.5%, докато поскъпването на храните, алкохола и тютюневите изделия отслабва до 1.6% спрямо 1.9% през май. Цените на неенергийните индустриални стоки остават стабилни с годишен ръст от 0.9%.

Месечните данни също сочат охлаждане на ценовия натиск. Хармонизираният индекс на потребителските цени отчита спад от 0.1% спрямо май, подкрепен основно от поевтиняването на енергията.

Базисната инфлация продължава да се понижава

Особено внимание на пазарите привлича динамиката на базисната инфлация, която изключва силно волатилните компоненти като енергията и храните. Този показател се забавя до 2.4% от 2.6% през май, което подсказва, че ценовият натиск постепенно отслабва и в по-устойчивите сегменти на икономиката.

Въпреки това услугите остават най-големият източник на инфлация в еврозоната. Повишението на цените в сектора остава над 3%, което отразява устойчивото нарастване на заплатите и все още силното вътрешно търсене. Именно динамиката при услугите продължава да бъде сред най-внимателно следените показатели от Европейската централна банка при оценката на инфлационните рискове.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Тръмп заплаши Европа със 100% мита заради дигиталния данък

Темпът на поскъпване при обработените храни се забавя до едва 1%. Същевременно при необработените хранителни продукти той спада до 3.2%, което допълнително подкрепя тенденцията към постепенно нормализиране на инфлацията

България остава сред страните с най-висока инфлация

Разликите между отделните държави от еврозоната остават значителни. България, която от началото на 2026 г. е част от валутния съюз, отчита една от най-високите годишни инфлации – 5.3%, макар и под майските 6.3%.

Въпреки че инфлационният натиск у нас отслабва, той остава сериозно предизвикателство за новия член на еврозоната. Разликата от над 2.5 процентни пункта спрямо средното за валутния съюз е ясен сигнал за по-бавната адаптация на нашия пазар. Това подчертава упоритостта на вътрешното търсене, което се оказва по-слабо податливо на общоевропейските дезинфлационни процеси.

Над средното за еврозоната остават още Литва с 5.5%, Хърватия с 4.2%, Кипър с 4.0% и Гърция с 3.9%.

Сред големите икономики Германия отчита забавяне на инфлацията до 2.4%, Франция – до 2.0%, докато Италия остава на 3.1%, а Испания запазва темп от 3.6%.

Различията между отделните държави подчертават, че процесът на овладяване на инфлацията остава неравномерен. По-малките и по-бързо растящи икономики продължават да изпитват по-силен ценови натиск.

Данните подкрепят очакванията за по-гъвкава политика на ЕЦБ

Забавянето на инфлацията вероятно ще бъде възприето положително от инвеститорите, тъй като потвърждава тенденцията към постепенно охлаждане на ценовия натиск след рязкото ускорение през април и май. Макар нивото от 2.8% да остава над средносрочната цел на Европейската централна банка от 2%, комбинацията от по-слаба енергийна инфлация, охлаждане при услугите и спад на базисната инфлация подсилва аргументите, че дезинфлационният процес продължава.

Пазарите ще насочат вниманието си към окончателните данни за юни, които Eurostat ще публикува на 17 юли, както и към следващите икономически показатели, които ще определят дали настоящото забавяне представлява начало на по-трайна тенденция или само временно облекчение след силния ценови натиск през второто тримесечие.