Европейският съюз създава своя версия на Уолстрийт

Германия, Франция, Италия, Испания, Полша и Нидерландия, известни като E6, постигнаха принципно споразумение за ускоряване на реформите. Тяхната цел е да превърнат Европа в по-привлекателен център за инвестиции и набиране на капитал.

Според информация на Politico споразумението е постигнато след среща на финансовите министри на шестте държави в Берлин и идва след седмици на преговори извън традиционния законодателен процес в Брюксел. Основната цел е ускоряване на проекта за т.нар. „Съюз за спестявания и инвестиции“. Това е инициатива, която да улесни пренасочването на европейските спестявания към компании, инфраструктурни проекти и стратегически индустрии.

Европа усеща натиска от Уолстрийт

Зад инициативата стои нарастващото безпокойство, че европейските финансови институции губят конкурентоспособност спрямо американските си съперници. Докато Вашингтон и Лондон постепенно разхлабват част от ограниченията, въведени след финансовата криза през 2008 г., европейските банки са изправени пред по-високи капиталови изисквания.

Според анализи на индустрията новите регулации ще принудят водещите банки като BNP Paribas, Deutsche Bank, Santander и ING да заделят допълнително около €39 милиарда капитал. Това ограничава възможностите им за кредитиране и инвестиции и увеличава риска европейските компании да продължат да търсят финансиране на американските пазари.

Именно тази тенденция тревожи европейските правителства. През последното десетилетие редица технологични компании и индустриални групи предпочетоха листване на Уолстрийт вместо на европейски борси. Основната причина за това са по-дълбоката ликвидност и по-големият достъп до инвеститори там.

За бързорастящите компании изборът на Ню Йорк не е въпрос на престиж, а на финансова логика. По-високите пазарни оценки в САЩ им позволяват да набират повече капитал при по-малко разреждане на акционерния дял.

Планът за единен капиталов пазар

Отговорът на E6 е ускоряване на интеграцията на европейските финансови пазари. В момента капиталовата инфраструктура на ЕС остава силно фрагментирана, като всяка държава разполага със собствени регулаторни режими, данъчни особености и надзорни механизми.

Новият план предвижда постепенно прехвърляне на повече правомощия към Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA). Неговата цел е да се превърне в централен надзорен орган за финансовите пазари в съюза. Идеята е инвеститорите да могат по-лесно да насочват средства между отделните държави, а компаниите да получат достъп до по-големи източници на финансиране, без да се налага да излизат извън Европа.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Русия продава облигации в юани, за да избегне скъпия дълг в рубли

Министрите се споразумяха процесът да се осъществи поетапно, като срокът за прехвърляне на правомощията остава предмет на допълнителни преговори. Италия и Нидерландия първоначално настояваха за преходен период до осем години, но през последните седмици позициите започнаха да се сближават.

Тези дълги преходни периоди показват колко трудно държавите членки се отказват от националния си суверенитет над финансовия сектор, дори когато признават спешната нужда от реформа.

Крипто секторът също влиза под европейски надзор

Една от най-чувствителните теми в преговорите е разширяването на надзора върху крипто индустрията. В момента повечето крипто компании се регулират на национално ниво, но E6 предлага най-големите участници на пазара да преминат под директния контрол на ESMA.

Постигнатият компромис предвижда само „значимите“ крипто компании да попаднат под европейски надзор, докато по-малките играчи ще останат под контрола на местните регулатори. Решението се разглежда като опит за балансиране между интеграцията на пазара и запазването на известна национална автономия.

Следва трудната политическа битка

Въпреки постигнатото споразумение реализацията на проекта остава далеч от гарантирана. За да бъде приет пакетът от реформи, шестте държави трябва да спечелят подкрепата на поне още девет страни членки, така че да изпълнят изискването за квалифицирано мнозинство в Съвета на ЕС.

Това означава, че E6 ще трябва да убеди редица по-малки държави, включително финансови центрове като Ирландия и Люксембург, че по-дълбоката интеграция няма да застраши техните конкурентни предимства. Именно тук се крие и най-голямото предизвикателство пред инициативата.

За поддръжниците на реформите залогът е огромен. Европейските домакинства държат приблизително €11 трилиона под формата на банкови депозити и спестявания. Насочването на дори малка част от тези средства към капиталовите пазари ще позволи на Европа да финансира своите индустриални, технологични и отбранителни амбиции. По този начин мащабните проекти ще се реализират без никакво натоварване на публичните бюджети.

Следващият ключов тест ще бъде срещата на финансовите министри на ЕС в Люксембург на 12 юни, когато E6 официално ще представи своята визия пред останалите държави членки. Тогава ще стане ясно дали Европа е готова да направи най-сериозната крачка към финансов съюз от създаването на еврото насам.