Европейски компании напускат Куба след нови санкции от САЩ

Новата ескалация на американските санкции срещу Куба предизвика вълна от корпоративни оттегляния, която заплашва да задълбочи икономическата криза на острова. Това действие същевременно отваря нов фронт в отношенията между Вашингтон и Европейския съюз.

От петък влизат в сила нови вторични санкции, които позволяват на САЩ да наказват чуждестранни компании и финансови институции за значими сделки с кубински държавни структури. Тези мерки обхващат и дейността на влиятелния военен конгломерат GAESA.

Сред първите засегнати са едни от най-големите европейски инвеститори в страната. Испанските хотелски групи „Meliá“ и „Iberostar“ започнаха да се оттеглят от редица курорти, които в продължение на десетилетия бяха сред най-печелившите им активи в Карибския регион. Решенията идват на фона на нарастващата правна и финансова несигурност около операциите в Куба.

Новите мерки са част от по-широката стратегия на САЩ за засилване на натиска върху правителството на кубинския президент Мигел Диас-Канел. За разлика от предишни санкционни режими, този път Вашингтон не се ограничава само до кубински институции, а поставя под риск и международните компании, които поддържат бизнес отношения с тях.

Европейският бизнес избира сигурността пред риска

Заплахата от блокиране на достъпа до американската финансова система се оказва решаващ фактор за много международни корпорации. За глобални компании с операции в САЩ потенциалните санкции представляват значително по-голям риск от приходите, които генерират в Куба.

Тази тенденция вече се наблюдава и в транспортния сектор. Френският корабен гигант „CMA CGM“ и германският „Hapag-Lloyd“ преустановиха превозите до Куба за неопределен период. Двете компании играят ключова роля за външната търговия на страната и заедно обработват значителна част от морския товарен трафик към острова.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Тревожни сигнали за ЕС: БВП се свива, трудовият пазар е в застой

Според представители на европейския бизнес най-уязвими са средните по размер компании, които разполагат с ограничени ресурси за управление на санкционния риск. Особено изложени са компаниите от енергийния сектор, където взаимодействието с държавни структури е практически неизбежно.

Куба е изправена пред още по-дълбока изолация

Новите ограничения идват в момент, когато кубинската икономика вече изпитва сериозни затруднения. Страната се сблъсква с хронични енергийни дефицити, недостиг на основни стоки и ограничен достъп до външно финансиране.

Допълнителен натиск оказва и отслабването на традиционните икономически партньорства, които дълги години подкрепяха кубинската икономика.

Междувременно Вашингтон разширява и натиска върху политическото ръководство на страната. Министерството на финансите на САЩ включи президента Диас-Канел, членове на неговото семейство и представители на фамилията Кастро в санкционните списъци. Това допълнително увеличава риска за международни компании, предоставящи услуги или поддържащи бизнес отношения с лица, свързани с управляващия елит.

Ситуацията се усложнява и от скорошното решение на Върховния съд на САЩ, което разширява възможностите за съдебни искове срещу компании, използващи активи, национализирани след Кубинската революция. Така освен санкционен риск, инвеститорите са изправени и пред потенциални правни претенции за милиарди долари.

Въпреки че Европейският съюз продължава да поддържа механизми за защита на европейските компании от екстериториалното действие на американските санкции, реалността за бизнеса е различна. За много корпорации достъпът до доларовата система и американските пазари остава стратегически по-важен от присъствието в Куба.

Резултатът е ускоряващо се изтегляне на чуждестранен капитал от острова – процес, който рискува да остави кубинската икономика още по-изолирана от глобалните пазари и да задълбочи една от най-тежките икономически кризи в съвременната история на страната.