Европейската комисия препоръча официално срещу България да бъде открита процедура по прекомерен дефицит, след като страната наруши един от ключовите фискални критерии на Европейския съюз.
Обобщение:
- Европейската комисия препоръча откриване на процедура по прекомерен дефицит срещу България поради нарушаване на 3-процентния праг.
- Прогнозите сочат, че бюджетният дефицит ще достигне 4.1% от БВП през 2026 г. и 4.3% през 2027 г.
- Страната ще бъде поставена под засилен фискален надзор и ще трябва да предприеме мерки за ограничаване на разходите.
Докладът на Комисията разкрива, че дефицитът на сектор „Държавно управление“ е достигнал 3.5% от БВП през 2025 г. спрямо 3% година по-рано. Прогнозите сочат допълнително влошаване до 4.1% през 2026 г. и 4.3% през 2027 г.
Според европейските институции тази тенденция изисква незабавно предприемане на коригиращи мерки. Причината е, че дефицитът се очаква да остане трайно над заложения праг от 3% през следващите години.
В същото време държавният дълг остава значително под европейския лимит от 60% от БВП, но също следва възходяща траектория. След ниво от 23.8% в края на 2024 г. той се очаква да достигне близо 30% през 2025 г., над 32% през 2026 г. и около 35.5% през 2027 г.
Макар и под тавана от 60%, този скок на дълга с над 10 процентни пункта само за три години демонстрира опасна тенденция. България бързо стопява едно от най-големите си фискални предимства в Европа.
Разлики в числата: Твърденията на финансовия министър
На фона на данните от Брюксел, вътрешнополитическият дебат у нас допълнително се нажежава от коренно различни оценки за реалното състояние на хазната. Финансовият министър Гълъб Донев излезе с много по-тревожни разчети за състоянието на хазната. Той заяви пред медиите, че реалният дефицит в страната всъщност е достигнал шокиращите 7.4%. Това разминаване между европейските разчети и данните на Министерството на финансите засилва опасенията, че фискалната дупка може да се окаже много по-дълбока и трудна за овладяване.
Реакцията на опозицията
Ситуацията предизвика сериозни критики и недоумение сред политическите сили. Представители на опозицията изразиха силно безпокойство от темповете, с които се влошават публичните финанси.
В коментар, споделен от Евроком, Теменужка Петкова призна, че не знае как изобщо бюджетният дефицит е успял да стигне до тази стойност, което според анализатори демонстрира липса на прозрачност при планирането и харченето на държавните средства през изминалия период.
Разходите изпреварват приходите
Според Европейската комисия основната причина за влошаването на фискалната позиция е устойчивото нарастване на публичните разходи. Този процес обаче се случва без съответстващо увеличение на постоянните бюджетни приходи.
Сред факторите, посочени в доклада, са увеличенията на възнагражденията в публичния сектор (особено в сферите на отбраната и сигурността), ръстът на социалните плащания и ежегодната индексация на пенсиите. Допълнително влияние оказват и капиталовите трансфери към държавни предприятия, включително подкрепата за Българския енергиен холдинг (БЕХ).
Брюксел обръща внимание и на политическата нестабилност през последните години. Според оценката на Комисията тя е ограничила възможностите за провеждане на по-дълбоки бюджетни реформи и ефективен контрол върху разходите.
На практика дългата серия от предсрочни избори вкара страната в капана на фискалния популизъм. В тази ситуация партиите наддаваха с държавни пари за купуване на доверие, докато икономиката работеше на автопилот.
Следващата стъпка е становище от Икономическия и финансов комитет на ЕС. След това Съветът на ЕС трябва официално да потвърди наличието на прекомерен дефицит и да отправи конкретни препоръки към българските власти.
Фискална консолидация и по-строг надзор
Ако процедурата бъде окончателно активирана, България ще разполага с приблизително шест месеца, за да представи мерки за ограничаване на дефицита и връщането му към допустимите европейски нива.
На практика това означава засилен натиск за провеждане на фискална консолидация. Като член на еврозоната страната ни ще бъде подложена и на значително по-строг мониторинг от страна на европейските институции.
В тази връзка икономисти и пазарни участници обсъждат няколко потенциални стъпки. Сред тях са ограничаване на ръста на публичните разходи, отлагане на част от капиталовите инвестиции, както и търсене на допълнителни бюджетни приходи чрез данъчни промени.
Пазарите ще следят внимателно следващите решения
Процедурата сама по себе си не представлява непосредствен риск за финансовата стабилност на страната. Тя обаче изпраща негативен сигнал към международните инвеститори за влошаване на бюджетната позиция.
По-високите дефицити и ускоряващият се ръст на държавния дълг могат постепенно да доведат до по-високи разходи по финансирането на държавата на международните пазари. Това би могло да се отрази и върху цената на кредитите за бизнеса и домакинствата, особено ако лихвената среда в еврозоната остане относително висока.
Международните пазари и инвеститорите, които наблюдават България, вече гледат отвъд предстоящата процедура за свръхдефицит. Голямата задача пред управляващите оттук нататък е бързото стабилизиране на публичните финанси. Това е мисия, която трябва да върне инвестиционното доверие, но без да се забавя темпото на икономиката.
Информацията, публикувана в TradeNews, има единствено информационен характер и не представлява финансов, инвестиционен, правен или какъвто и да е друг професионален съвет. Пазарите на акции, криптовалути, форекс и дигитални активи са силно волатилни и миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати. Читателите следва самостоятелно да правят собствено проучване и, при необходимост, да се консултират с лицензирани финансови или други професионални консултанти. TradeNews не носи отговорност за каквито и да е загуби или щети, произтичащи от използването на публикуваната информация.
