ЕС засилва натиска върху Китай заради рекордния търговски дефицит

Брюксел и Пекин имат срок до октомври да покажат конкретен напредък. Тогава Европейската комисия да премине към по-активно използване на защитни търговски инструменти.

Дефицитът с Китай достига €103 милиарда

Китай остава най-големият източник на внос за ЕС. Между април и юни блокът е внесъл китайски стоки за €153.6 милиарда, или 21.9% от целия внос от държави извън ЕС. За същия период европейският износ към Китай е бил само €50.3 милиарда.

Спрямо второто тримесечие на 2025 г. вносът от Китай е нараснал със 7.9%, докато европейският износ към страната се е увеличил с 2.8%. Самият ЕС приключи второто тримесечие с общ външнотърговски дефицит от €21.8 милиарда, първия от второто тримесечие на 2023 г.

Търговският дисбаланс с Китай вече се движи около €1 милиард на ден. Според председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен китайският внос в ЕС е нараснал с около 45% за пет години. За първи път всички 27 държави членки отчитат дефицит в търговията с Китай.

Брюксел поставя октомври като срок за резултати

ЕС засега предпочита преговори пред нова широка тарифна офанзива. Европейският комисар по търговията Марош Шефчович и китайският министър на търговията Ван Вънтао се договориха през юни да засилят разговорите по четири направления. Сред тях са търговският баланс, експортният контрол и достъпът до пазара.

Комисията очаква „осезаеми резултати“ до октомври, когато Шефчович планира да посети Пекин. Преди това той трябва да разговаря с Ван по видеоконферентна връзка през септември. Европейски и китайски екипи вече работят върху механизъм за наблюдение на внезапни увеличения на вноса, който трябва да даде на Брюксел по-ранен сигнал за натиск върху отделни индустрии.

Фон дер Лайен засили предупреждението в края на август. По думите ѝ диалогът с Китай остава необходим, но трябва да носи резултати, а при липса на напредък ЕС е готов да използва наличните инструменти за търговска защита.

ЕС иска да управлява потока от китайски стоки

Промяната е по-широка от традиционния подход, при който Брюксел започва антидъмпингово или антисубсидийно разследване след появата на проблем в конкретен сектор.

Комисията работи върху механизми, които позволяват по-бърза реакция при внезапен скок на вноса. ЕС вече използва защитни инструменти при стоманата, а сред обсъжданите възможности са допълнителни действия при китайските автомобили и други индустриални продукти, където европейските производители са под натиск от по-евтин внос.

Германия също засилва натиска. Парламентарните групи на управляващата коалиция поискаха в края на август по-силна европейска защита срещу нелоялната конкуренция и индустриалния свръхкапацитет, като автомобилният сектор е сред основните притеснения.

Паралелно Брюксел разработва инструмент за диверсификация на веригите за доставки. Идеята е европейските компании да ограничат прекомерната зависимост от един доставчик или държава при критични компоненти, макар че подобна промяна може да увеличи разходите в краткосрочен план.

До 27% от китайския износ може да попадне в обхвата

Мащабът на потенциалните мерки вече е значителен. Според анализ от месец май на Goldman Sachs действащите и предложените европейски ограничения могат да обхванат продукти, представляващи около 27% от годишната номинална стойност на китайския износ към ЕС.

Това не означава, че 27% от китайския износ ще изчезне. Икономистите на Goldman подчертават, че действителният ефект ще зависи от окончателния дизайн и прилагането на мерките.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Украйна адаптира финансите си по изискванията на Европейския съюз

Една от потенциално най-големите промени е разширяването на „Carbon Border Adjustment Mechanism“ (CBAM). Механизмът вече е в окончателния си режим от началото на 2026 г. и обхваща сектори като стомана, алуминий, цимент, торове, електроенергия и водород.

Според изчисления на Goldman евентуално по-широко приложение може да постави още около $58 милиарда китайски износ в обхвата. Сред най-изложените категории в този процес са електрическото и транспортното оборудване, както и машините. Банката обаче очаква подобно разширяване да влезе в сила най-рано през 2028 г.

Китайските стоки поставят Европа пред ценова дилема

По-евтиният китайски внос има двоен ефект върху европейската икономика. Той намалява цените на част от индустриалните и потребителските стоки, но едновременно притиска маржовете на производителите в ЕС, които работят при по-високи разходи за енергия и труд.

Точно това усложнява евентуалния отговор на Брюксел. Мита, квоти или други ограничения могат да дадат пространство на европейската индустрия. Същевременно обаче те биха направили част от вносните продукти по-скъпи в момент, когато инфлацията в еврозоната отново е над целта на ЕЦБ.

Натискът може да се засили и от промяната в световните търговски потоци. По-високите американски бариери вече ограничават част от китайския достъп до САЩ. Това увеличава риска повече производство да бъде насочено към други пазари. Американският финансов министър Скот Бесент отправи предупреждение през уикенда. Според него ограниченията в САЩ пренасочват китайски стоки към други региони, цитират от Reuters.

Редкоземните елементи ограничават възможностите на Европа

Брюксел трябва да балансира индустриалната защита с друга зависимост. Китай остава критичен доставчик на редкоземни елементи и други суровини, необходими за автомобилната, технологичната и отбранителната индустрия.

Държавите членки са все по-единни около оценката, че търговският дисбаланс е проблем. Те обаче все още нямат единомислие за мащаба на необходимия отговор. Франция подкрепя по-агресивни инструменти като мита и квоти, докато Германия и Испания традиционно са по-предпазливи заради по-дълбоките си икономически връзки с Китай.

Следващият практически тест идва още този месец, когато Шефчович и Ван трябва отново да разговарят преди планираното посещение на европейския комисар в Пекин в началото на октомври. Ако преговорите не произведат резултати, дебатът в Брюксел вероятно ще се измести от това дали ЕС трябва да защити пазара си към това кои инструменти може да използва. Това трябва да става, без едновременно да се увеличават цените и индустрията да бъде изложена на китайски ответни мерки.