ЕС залага милиарди за технологична независимост от САЩ

Пакетът, представен от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, идва на фона на нарастващи опасения в Брюксел. В тях се посочва, че ключови сектори от европейската икономика разчитат прекомерно на чуждестранна инфраструктура за облачни услуги, изкуствен интелект и обработка на данни. Фон дер Лайен сподели:

„Не можем да си позволим да зависим от други за технологиите, които поддържат нашите болници, енергийни мрежи и обществени услуги“.

Според данни на Брюксел държавите от ЕС харчат приблизително €264 милиарда годишно за американски технологични услуги, докато пазарът на облачни услуги остава доминиран от Microsoft, Google и Amazon.

Облачни услуги, AI и чипове в центъра на новата стратегия

Основен елемент в пакета е предложеният Закон за развитието на облачните услуги и изкуствения интелект. Той има за цел да стимулира изграждането на европейски дигитални мощности и да насърчи местните компании да се конкурират с американските гиганти.

Комисията планира да насочи публични средства към проекти, които подпомагат технологичната независимост на блока. Тя също така цели да улесни изграждането на нови центрове за данни и да разшири инвестициите в научноизследователска и развойна дейност.

Предвижда се също създаването на нова инициатива – „Eurocloud“. Чрез нея държавите членки ще координират и споделят дигитални ресурси и инфраструктура.

Паралелно с това Брюксел възнамерява да засили подкрепата за производството и внедряването на модерни технологични компоненти. Ходът идва след критики от индустрията, че приетият през 2023 г. Европейски закон за чиповете не е успял да генерира достатъчно силен инвестиционен импулс за сектора.

Фокус върху сигурността на критичната инфраструктура

Новите предложения включват и механизми за оценка на риска при използването на чуждестранни дигитални услуги. Те се отнасят за чувствителни сектори като здравеопазване, енергетика, администрация и национална сигурност.

Според проекта държавите членки ще трябва да извършват т.нар. оценки на технологичния суверенитет. В тях ще се анализират степента на чуждестранен контрол върху използваните платформи, потенциалният достъп до чувствителни данни и рискът от прекъсване на услугите.

Критиците на тези мерки се опасяват, че налагането на строги изисквания за суверенитет може да изолира европейския бизнес и да увеличи разходите за дигитализация. Според тях това би поставило европейските компании в неблагоприятно положение спрямо глобалните им конкуренти.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Кой печели от кредитния бум в Европа – и кой плаща

Позовавайки се на информация от Politico, европейският комисар по технологиите Хена Виркунен постави акцент върху сериозността на ситуацията. Тя подчерта, че ЕС е решен да изолира критичните дигитални системи от какъвто и да е външен политически натиск. Целта е да се избегнат т.нар. „kill switch“ сценарии, при които чуждестранен доставчик може да ограничи достъпа до ключови услуги.

В Брюксел съществуват опасения и относно американския „Cloud Act“. Този закон при определени условия позволява на властите в САЩ да изискват достъп до данни, съхранявани от американски компании, независимо къде физически се намират сървърите им.

Брюксел избягва директна конфронтация с технологичните лидери

Въпреки амбициозните планове Европейската комисия подчертава, че инициативата не представлява атака срещу американските технологични компании. Вместо това целта е създаването на конкурентоспособна европейска екосистема, която постепенно да намали стратегическата зависимост от външни доставчици.

Подходът допълва вече действащите регулаторни рамки като Закона за дигиталните пазари (DMA), Закона за дигиталните услуги (DSA) и европейския Закон за изкуствения интелект, чрез които Брюксел се стреми да наложи глобални стандарти в областта на конкуренцията, защитата на данните и управлението на технологичните рискове.

Предложенията предстои да бъдат разгледани от Европейския парламент и държавите членки, като окончателният им вид вероятно ще бъде предмет на продължителни преговори през следващите месеци. Независимо от резултата обаче, инициативата показва, че ЕС все по-активно използва индустриалната политика като инструмент за изграждане на собствен технологичен капацитет в епоха на засилваща се глобална конкуренция.

Успехът на този пакет няма да се измерва с броя на приетите закони, а с броя на новите европейски технологични лидери, които ще се появят в облачния сектор през следващото десетилетие. Европа предприема първите си стъпки към дигитална независимост. Това е начало на амбициозна трансформация, чийто мащаб е равен единствено на технологичната революция, която я предизвика.