ЕС с реформа за милиарди: Мащабни инвестиции за индустриален растеж

Брюксел запазва курса си към климатична неутралност, но предлага по-плавно затягане на въглеродния пазар и повече стимули за инвестиции. Същевременно се предвижда по-дълъг преход за енергоемките индустрии, които са под натиск от високите разходи и международната конкуренция.

Електрификацията става основен инструмент за конкурентоспособност

Комисията поставя амбициозна цел за почти двойно увеличение на дела на електрифицираното крайно енергийно потребление в ЕС до 2040 г. Според Брюксел този завой може да намали разходите на съюза за внос на изкопаеми горива с близо €260 милиарда годишно.

В момента близо 70% от електроенергията в ЕС вече се произвежда от местни нисковъглеродни източници. Въпреки това, навлизането на електрически технологии в индустрията, транспорта и сградите остава по-бавно от очакваното.

Планът предвижда мерки за намаляване на разликата между цените на електроенергията и природния газ, включително възможност държавите членки да намаляват мрежовите такси и данъците за определени потребители и енергоемки предприятия. Комисията предлага също електроенергията да не бъде облагана по-строго от природния газ. Освен това се насърчава по-бързото внедряване на смарт електромери.

За бизнеса това означава не само екологичен преход, но и потенциално по-ниски оперативни разходи чрез енергийна независимост.

Реформа на въглеродния пазар: Повече време и ресурс

Една от най-съществените промени е по-плавното намаляване на общия обем въглеродни квоти. След 2030 г. линейният фактор на редукция ще бъде 3.7%, като след 2036 г. темпът ще се забави до 1.7%, което ще остави повече разрешителни на пазара.

За първи път производителите ще могат да покриват до 2% от задълженията си чрез висококачествени международни въглеродни кредити, финансиращи екологични проекти извън ЕС. Комисията предлага и удължаване на безплатното разпределение на квоти, като достъпът до тях ще бъде тясно обвързан с реални инвестиции в декарбонизация.

Същевременно в схемата ще бъдат интегрирани технологии за отстраняване на въглеродния отпечатък за по-голяма гъвкавост в сектори, където емисиите трудно се елиминират.

Над €100 милиарда за индустриалния преход

Реформата засилва инвестиционната роля на въглеродния пазар чрез създаването на нова Банка за индустриална декарбонизация. Тя ще бъде основен двигател на планираните инвестиции, като първият етап, наречен „ETS Investment Booster“, ще заработи още преди 2030 г.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Спад на инфлацията в Европейския съюз: В България остава над 5%

Освен това държавите членки ще бъдат задължени да насочват поне 50% от приходите си от търговията с емисии към проекти за декарбонизация. Заедно с Иновационния фонд и Фонда за модернизация, това осигурява сериозен финансов ресурс за страните с по-ниски доходи и за модернизацията на европейската индустрия.

Индустрията получава облекчения, екологичните организации остават критични

Предложенията идват след натиск от страна на държави като Италия, Полша и Чехия. Те настояват за по-гъвкав режим заради високите енергийни разходи и риска производството да бъде изнесено извън Европа.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че най-ефективният начин Европа да намали зависимостта си от вносните изкопаеми горива е чрез използването на електроенергия. Тя посочи, че тази енергия трябва да бъде произведена от местни чисти източници. В заключение Фон дер Лайен определи пакета като едновременно „инвестиционен план и план за енергийна независимост“.

Екологични организации, сред които WWF, предупреждават, че по-бавното ограничаване на въглеродните квоти може да отслаби стимулите за инвестиции в чисти технологии. Според тях това би поставило в неблагоприятно положение компаниите, които вече са направили значителни инвестиции в декарбонизация.

Предложенията предстои да бъдат обсъдени от държавите членки и Европейския парламент, като Европейската комисия цели окончателно политическо споразумение в началото на 2027 г.