ЕС пред стагфлационен риск: По-високи цени и слаб растеж

В същото време очакванията за бъдещите продажни цени и инфлацията се повишиха, добавяйки нов риск към перспективите пред европейската икономика.

Потребителското доверие отново тръгва надолу

Индексът на икономическите нагласи (ESI) на Европейската комисия се понижи с 0.4 пункта до 97.9 през септември. Показателят за очакванията за заетостта (EEI) също отстъпи, с 0.6 пункта до 98.3.

И двата индикатора отново се отдалечават от дългосрочната си средна стойност от 100, след като се движеха нагоре от май.

Основният натиск идва от домакинствата. Потребителското доверие се влошава с 0.8 пункта, като спад има във всички четири компонента на показателя.

Европейците оценяват по-негативно както собственото си финансово състояние, така и перспективите пред икономиката и възможността за големи покупки.

Слабостта при потребителите контрастира с индустрията, където доверието се подобрява с 1 пункт. Компаниите отчитат по-добри производствени очаквания и по-солидна оценка на текущите поръчки, а нагласите за износ също стават по-малко песимистични.

Франция и Испания се движат в различни посоки

Разликите между най-големите европейски икономики остават значителни. Франция отчита най-силното влошаване сред тях, като ESI губи 1.7 пункта. В Италия спадът е 0.8 пункта.

Испания се движи в противоположната посока с ръст от 3.4 пункта, докато подобрението е по-умерено в Германия и Нидерландия, съответно с 0.6 и 0.5 пункта.

Данните за Италия обаче имат важно ограничение. Поради структурно прекъсване резултатите от италианското потребителско проучване за септември не са включени в агрегатите за страната, еврозоната и ЕС.

Ценовите очаквания отново се ускоряват

По-същественият сигнал в септемврийското проучване идва от цените. Очакванията на компаниите за бъдещите продажни цени се повишават рязко в строителството и индустрията, съответно с 4.8 и 3.7 пункта. При услугите и търговията на дребно почти няма промяна.

Ценовите очаквания във всички наблюдавани сектори остават над дългосрочните си средни стойности.

Потребителите също очакват по-силен инфлационен натиск. Индикаторът за очакваната инфлация през следващите 12 месеца се покачва с 1.8 пункта.

Оценката на домакинствата за поскъпването през изминалата година нараства за втори пореден месец.

Така септемврийските данни съчетават две неблагоприятни тенденции: по-слаби общи икономически нагласи и по-високи очаквания за цените.

Дилемата за ЕЦБ: Заплаха от стагфлация и по-високи лихви

Новият скок в ценовите очаквания поставя Европейската централна банка (ЕЦБ) в изключително деликатна позиция. Комбинацията от забавящ се икономически растеж и подновен инфлационен натиск засилва рисковете от стагфлационен сценарий в еврозоната.

За централните банкери във Франкфурт това означава, че надеждите на пазарите за по-бързо и агресивно разхлабване на паричната политика могат да се окажат прибързани.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Скок на потребителските кредити в България – нов заем, за да платим стария?

Ако ценовият натиск се запечата в очакванията на бизнеса и домакинствата, ЕЦБ ще бъде принудена да задържи основната си лихва на по-високи нива за по-дълъг период от време.

Пазарът на труда също губи част от инерцията

Очакванията за заетостта се влошават най-силно при търговията на дребно, където плановете на компаниите за наемане намаляват с 2 пункта. При услугите спадът е по-малък.

Индустрията и строителството се движат срещу тази тенденция и отчитат по-оптимистични планове за наемане на персонал. Това обаче не е достатъчно, за да компенсира слабостта в останалата част от икономиката.

Потребителските очаквания за безработицата все пак се подобряват, докато показателят за задържане на работна сила остава относително стабилен и под дългосрочната си средна стойност.

Несигурността отново се покачва

Допълнителен предупредителен сигнал идва от индекса на икономическата несигурност. Той се увеличава с 1.2 пункта до 18.4 и прекъсва четири последователни месеца на спад.

Несигурността около бъдещото бизнес състояние се увеличава при компаниите в услугите и индустрията, докато домакинствата стават по-несигурни за бъдещото си финансово положение.

Септемврийското проучване на Европейската комисия, проведено между 1 и 21 септември, показва икономика, която все още не успява да превърне подобрението в индустрията в по-широко възстановяване. Потребителите остават предпазливи, плановете за заетост отслабват, а връщането на ценовия натиск добавя още едно препятствие пред растежа.

Ефектът върху България: Смесени сигнали за износа и търговията

За българската икономика данните на ЕК носят двупосочни сигнали. От една страна, плахото подобрение в индустриалното доверие в основни търговски партньори като Германия и Испания е положителен знак за българските производители от преработващата промишленост.

От друга страна обаче, сдържаността на европейските потребители и слабите очаквания за покупка на стоки за дълготрайна употреба застрашават търсенето на български износни продукти. Допълнително, повторният ръст на несигурността задържа инвестиционните решения на чуждестранните партньори.

Изводи за бизнеса: Предпазливост при разходите и гъвкаво ценообразуване

За компаниите септемврийското проучване изпраща два основни оперативни сигнала:

1. Оптимизация на инвестиционните планове: Възобновената икономическа несигурност диктува по-консервативен подход към мащабни капиталови разходи и разширяване на екипите през последното тримесечие.
2. Управление на маржовете: Повишаващите се очаквания за продажната цена в индустрията показват, че разходите по веригите за доставки отново набъбват. В същото време свитото потребителско доверие означава, че прехвърлянето на тези разходи към крайните клиенти ще бъде по-трудно.