ЕС подготвя рекордна глоба срещу Google по новия дигитален закон

Европейската комисия е в заключителния етап на подготовката на глоба срещу Google, която според германската медия Handelsblatt ще достигне стотици милиони евро. Решението се очаква да бъде обявено официално преди лятната пауза на институцията и се основава на Закона за дигиталните пазари (DMA) – регламентът, по който ЕС може да санкционира най-големите технологични компании за нарушаване на правилата за честна конкуренция.

Какво точно обвиняват Google

Разследването срещу Google бе открито официално през март 2025 г. и се фокусира върху две конкретни практики. Първата е самопредпочитане в Google Search – компанията поставя собствените си услуги на по-предни позиции в резултатите от търсенето за сметка на конкурентите при едни и същи заявки. Втората засяга Google Play, където разработчиците на приложения са ограничени в начина, по който могат да насочват потребителите към алтернативни канали за изтегляне или плащане. По-рано този месец Брюксел даде на Google допълнително време да предложи корективни мерки, но те не удовлетвориха регулатора.

Говорителят на Европейската комисия Томас Рение заяви, че институцията предпочита да намери трайно решение за спазване на правилата пред просто налагане на санкция, но същевременно предупреди, че Брюксел „няма да се поколебае да предприеме следващите стъпки“, ако е необходимо. От страна на Google реакцията беше по-остра: представител на компанията определи вече наложените промени в Search като „най-голямото влошаване на продукта в историята му“, твърдейки, че европейците получават по-лоша версия на търсачката заради регулаторен натиск, инициран от конкуренти с търговски интерес.

Рекорд по DMA, но не първа глоба от ЕС

Очакваната глоба ще бъде най-голямата налагана по DMA досега, надминавайки 500-те милиона евро срещу Apple и 200-те милиона евро срещу Meta. За самия Google обаче санкциите от ЕС не са нещо ново. През септември 2025 г. компанията беше глобена с 2,95 млрд. евро за манипулации в рекламния си бизнес. До тогава ЕС вече я беше санкционирал с 4,34 млрд. евро през 2018 г. за принудително инсталиране на Google приложения на Android устройства, с 2,42 млрд. евро през 2017 г. за облагодетелстване на Google Shopping пред конкурентни платформи, и с 1,49 млрд. евро през 2019 г. за блокиране на конкуренти в рекламната мрежа AdSense.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Фед между войната, AI и Тръмп: BlackRock залага на понижение

DMA срещу стария антитръст: защо разликата е важна

Принципната разлика между тези стари дела и новото разследване по DMA е съществена от правна гледна точка. При традиционния антитръст производствата отнемаха между пет и десет години – толкова дълго, че редица конкурентни платформи за сравнение на цени фалираха, преди санкцията срещу Google Shopping изобщо да влезе в сила.

Google не е единствената компания под натиск. Apple понесе 1,8 млрд. евро глоба още през 2024 г. заради ограниченията, наложени на Spotify и други стрийминг услуги, с допълнителни дела, продължаващи и през 2025-2026 г. Meta е изправена пред санкции заради практиката да иска от европейските потребители на Facebook и Instagram или да платят за услугата, или да се съгласят данните им да се използват за реклама. Microsoft и Amazon също са под лупа по DMA – първият заради условията в облачните си услуги, вторият заради начина, по който управлява собствения си пазар за продавачи.

Какво означава това за обикновените потребители

Регулаторният натиск има и видим потребителски ефект, макар и труден за оценяване. Google Maps вече не се показва директно в резултатите от Search в ЕС по начина, по който го прави в САЩ. По-широка последица е, че редица нови функции с изкуствен интелект – включително Gemini и Apple Intelligence – са забавени или изцяло липсват в Европа заради правна несигурност, създавайки реален дигитален разрив между двете страни на Атлантика.

Ако Google продължи да не се съобразява с изискванията, глобите могат да нараснат до 10% от годишния му световен оборот, а при повторни нарушения – до 20%. Крайната мярка, която законът предвижда, е принудително разделяне на бизнеса – тоест ЕС може да задължи компанията да продаде части от себе си. Засега никоя компания не е стигала до там, но именно тази опция прави DMA различен от всичко, което Брюксел е имал на разположение досега.