ЕС иска дял от всяка крипто сделка в Европа

Европейската комисия вече работи по рамката на бюджета за периода 2028-2034 г., а необходимите средства са значителни, според информация от Euronews.

Според настоящите разчети Брюксел търси около €11 милиарда нови приходи годишно чрез комбинация от данъци върху големите технологични компании, онлайн хазарта и крипто индустрията.

Най-големият отделен източник на приходи в пакета всъщност са технологичните гиганти. Европейската комисия изчислява, че 3% данък върху нетните приходи от дигитална реклама, монетизация на данни и онлайн посреднически услуги може да носи около €5 милиарда годишно. Данъкът ще се прилага за компании с глобални приходи над €750 милиона и стъпва върху модели, които вече се използват във Франция, Испания и Италия.

Именно тези приблизително €5 милиарда, комбинирани с очакваните приходи от крипто сектора и онлайн хазарта, формират прогнозните €11 милиарда годишни нови приходи за бюджета на ЕС. За целия седемгодишен бюджетен цикъл това би осигурило близо €77 милиарда допълнителен финансов ресурс.

На този фон две сфери, които досега не са били облагани по единен начин на ниво Европейски съюз – крипто секторът и онлайн хазартът – все по-често попадат във фокуса на европейските институции.

Засега предложенията съществуват под формата на вътрешни работни проекти, които се обсъждат между държавите членки. Няма официално гласуване и нищо не е окончателно решено. Въпреки това конкретните механизми, които се разглеждат, дават ясна представа накъде се насочва Брюксел.

Как би работил крипто данъкът

Според обсъжданите варианти крипто секторът може да бъде обложен на две нива.

Първото предвижда данък от 0.1% върху обема на крипто сделките в рамките на Европейския съюз.

На пръв поглед ставката изглежда ниска. Когато обаче се приложи върху мащаба на европейската крипто търговия, Европейската комисия изчислява, че може да носи между €3 милиарда и €4 милиарда приходи годишно.

Вторият елемент е свързан с капиталовите печалби. Обсъжда се създаването на единна рамка за облагане на печалбите от крипто активи в целия ЕС, която според разчетите може да генерира между €1 милиард и €2.4 милиарда годишно.

Комбинирани заедно, двата механизма могат да донесат приблизително €20 милиарда през целия бюджетен период между 2028 и 2034 г.

Основният аргумент на Европейската комисия е, че настоящата система остава силно фрагментирана. В момента крипто инвеститор в Германия е изправен пред различни данъчни правила от инвеститор в Португалия или Естония. Според Брюксел единна рамка би ограничила възможностите за преместване на дейност към държави с по-благоприятно облагане.

Самата Комисия обаче признава, че прогнозите остават несигурни.

Волатилността на крипто пазара прави приходите трудни за прогнозиране, а проследяването на потребители, които използват множество портфейли и децентрализирани протоколи, продължава да бъде сериозно предизвикателство. Това означава, че очакваните €3-4 милиарда годишни приходи зависят от ниво на проследимост и спазване на правилата, което все още не съществува напълно.

Данък и върху онлайн хазарта

Предложението за онлайн хазарта е значително по-опростено.

Обсъжда се въвеждането на 3% данък върху нетните маржове на операторите, тоест върху приходите, които остават след изплащането на печалбите към клиентите.

Според изчисленията тази мярка може да носи около €1.9 милиарда годишно или приблизително €13.3 милиарда за целия бюджетен период.

И тук аргументът е сходен. Регулациите за онлайн хазарта се различават значително между отделните държави членки, а някои юрисдикции са се превърнали в предпочитани центрове за регистрация на оператори, които впоследствие обслужват клиенти в целия Европейски съюз.

Страната е дом на голяма част от международните хазартни оператори и евентуален европейски данък би могъл да намали конкурентното ѝ предимство.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

LINK си върна $9: Защо следващата съпротива е важна

Къде може да се сблъска с проблеми планът

Най-голямото препятствие пред тези идеи не е техническо, а политическо.

Съгласно правилата на Европейския съюз данъчните въпроси изискват единодушна подкрепа от всички 27 държави членки. Това означава, че дори една държава може да блокира целия пакет.

Малта вече се очертава като потенциален противник заради предложенията за онлайн хазарта. При крипто сектора обаче предизвикателствата са още по-големи.

Според представители на индустрията данък от 0.1% върху крипто сделките може да насърчи част от търговията да се премести към самостоятелно попечителство или към децентрализирани платформи извън юрисдикцията на ЕС.

В подобен сценарий събраните приходи могат да се окажат по-ниски от прогнозите, докато част от активността напусне регулираните европейски платформи.

Това би противоречало и на една от основните цели на DAC8 – новата европейска рамка, която задължава крипто платформите автоматично да споделят данни за потребителските трансакции с данъчните власти.

DAC8 вече създаде инфраструктурата за докладване и проследяване на данни. Новите предложения могат да се разглеждат като следващата стъпка – опит върху тази инфраструктура да бъде изграден и нов източник на приходи.

Дали този модел ще проработи, зависи от това как държавите членки ще преценят баланса между потенциалните приходи, административните разходи, политическата съпротива и риска част от крипто индустрията просто да изнесе дейността си извън обсега на европейските правила.