ЕС бюджет 2028-2034: богатите държави настояват за корекции

Европейският съюз отново се оказва в капана на старите си противоречия. Съюзът балансира между стремежа за стратегическа автономност и необходимостта от стриктна финансова дисциплина. Бюджетната рамка за периода 2028–2034 г. не е просто счетоводен отчет, а идеологически сблъсък за посоката и идентичността на Съюза в съвременния глобален свят.

Спорът разкрива задълбочаващото се разделение между страните, които настояват за строга бюджетна дисциплина, и тези, които искат запазване на финансирането за земеделие и регионално развитие.

Северът отхвърля предложението на Кипър

В основата на конфликта стои проектът на кипърското председателство на Съвета на ЕС, което предлага намаляване на разходите с около €33 милиарда спрямо първоначалния проект на Европейската комисия. Въпреки това фискално консервативните държави определиха предложението като недостатъчно амбициозно.

Нидерландският финансов министър Елко Хайнен определи документа като „неприемлив“. Той изтъкна, че бюджетът остава прекалено голям в момент, когато публичните финанси в Европа са под натиск. Министърът разкритикува предложението като „небалансирано, недостъпно и с погрешен фокус“, посочвайки, че то не отразява нуждата от трудни бюджетни решения.

Подобни позиции заеха и Германия, Швеция и други представители на така наречената група на „пестеливите“ държави, които настояват за значително по-дълбоки орязвания.о информация на европейски дипломати, част от тези страни са предложили намаление с близо 20% спрямо първоначалния план на Комисията.

Сблъсък между старите и новите приоритети

Основният спор не е само за размера на бюджета, а и за начина, по който ще бъдат разпределени средствата. Северните държави смятат, че проектът продължава да защитава традиционни разходи като земеделските субсидии и кохезионните фондове. Според тях ресурсите трябва да бъдат насочени приоритетно към конкурентоспособност, отбрана, иновации и технологично развитие.

Кипърското предложение предвижда едни от най-големите съкращения именно в Европейския фонд за конкурентоспособност и програмите за иновации. Сред засегнатите са „Horizon Europe“, която може да загуби около 4% от предвиденото финансиране, както и програмата „Erasmus+“, чиито средства също ще бъдат намалени спрямо първоначалните планове.

Това предизвика недоволство сред държавите, които искат ЕС да инвестира по-агресивно в индустриална политика, дигитализация и стратегически технологии. Според тях настоящият проект „финансира приоритетите на вчерашния ден за сметка на предизвикателствата на утрешния“.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Инфлацията удари Европа – ЕЦБ вдигна лихвите след 3-годишна пауза

Този бюджетен разлом е симптоматичен за дълбокото разделение в Съюза. Северните столици се опасяват, че консервирането на старите модели ще превърне Европа в „музеен експонат“ на световната икономика. Южните държави обаче настояват, че кохезионните фондове остават незаменим инструмент за социално сближаване. В този контекст, всяко орязване на програми като „Erasmus+“ или „Horizon Europe“ предизвиква сериозни притеснения. Подобни съкращения се възприемат не просто като фискална корекция, а като директен удар по амбициите на ЕС за глобално технологично влияние.

Южна и Източна Европа защитават сегашния модел

Срещу позицията на северните държави се изправя по-широка коалиция, водена от Италия, Испания и Полша. Тези страни приветстват факта, че земеделските плащания и регионалните фондове до голяма степен са защитени от сериозни съкращения.

За много държави от Южна и Източна Европа именно тези програми остават основен източник на инвестиции в инфраструктура, селско стопанство и регионално развитие. Според тях прекалено агресивните орязвания биха задълбочили икономическите различия в рамките на съюза.

Кипър защитава предложения компромис като реалистична основа за преговори, която отчита противоположните позиции на страните членки. Представители на страната подчертават, че проектът е резултат от интензивни консултации с всички 27 държави и цели да създаде отправна точка за политически компромис.

Решаващи седмици за бъдещия бюджет

Напрежението около бюджета ще бъде във фокуса на срещата на европейските лидери на 18 и 19 юни, когато държавните и правителствените ръководители ще се опитат да преодолеят различията си. Преди това финансовите министри ще проведат допълнителни разговори по техническите параметри на рамката.

Дипломати в Брюксел предупреждават, че постигането на споразумение няма да бъде лесно. Европейските правителства се стремят да договорят бюджета до края на годината. Политическата несигурност около предстоящите избори във Франция през 2027 г. обаче може да усложни допълнително този процес.

Засега сблъсъкът между „пестеливите“ държави и защитниците на по-голям бюджет очертава една от най-трудните финансови битки в Европейския съюз през последните години. В крайна сметка, предстоящите преговори ще покажат дали ЕС е способен на прагматичен компромис, или ще остане заложник на собствените си вътрешни разделения. Въпросът не е дали бюджетът ще бъде орязан, а дали политическата цена на това орязване няма да струва на Съюза много повече от спестените милиарди.