Шест месеца след началото на ограниченията в Ормузкия проток глобалният енергиен пазар не стигна до очаквания срив, но напрежението се премести от наличността на суров петрол към рафинираните горива, LNG и транспорта, където физическите ограничения се компенсират значително по-трудно.
Обобщение
- Суровият петрол премина летния пик на търсенето без критичен недостиг.
- Рафинираните горива остават по-уязвими.
- Катарският LNG износ е спаднал с 96%, което увеличава риска за Европа през зимата.
- Китай намалява част от енергийния натиск чрез електрификация и собствен добив.
Пазарът вече премина през най-силния сезонен период за потреблението, без запасите да се окажат недостатъчни. Това намалява вероятността от непосредствен недостиг на суров петрол през следващите месеци, но не означава, че шокът е отминал. Сортът „Брент“ приключи петъчната сесия под $89 за барел, въпреки че преди конфликта през протока преминаваше приблизително 20% от глобалното петролно предлагане.
Пазарът на суров петрол намери буфери, които горивата нямат
Най-голямата изненада през последните шест месеца е способността на физическия петролен пазар да намира алтернативни доставки и маршрути.
Трафикът през протока остава силно ограничен. Според информацията от Reuters само седем товарни кораба са преминали през протока в четвъртък при 10-дневна средна стойност от 15, което демонстрира, че нормализацията все още е далеч. Част от корабите може да не се виждат в данните заради изключени транспондери, но дори с тази уговорка потокът остава слаб.
Суровият петрол обаче има едно важно предимство: Може да бъде пренасочван между региони, а производителите могат да приемат по-ниска реализирана цена, ако това им позволява да продължат да изнасят.
TotalEnergies например съобщи, че някои товари от Ирак и Катар преминават през Ормуз с транспортна премия около $10 на барел, докато самият суров петрол се продава с голямо намаление спрямо „Брент“. Така част от физическия поток остава икономически възможен дори при значително по-високи логистични разходи.
| Пазар | Основен проблем | Текуща картина |
|---|---|---|
| Суров петрол | Ограничен проток | Пазарът намира алтернативни потоци |
| Дизел и бензин | Недостиг на рафиниращ капацитет | Значително по-стегнато предлагане |
| LNG | Почти спрян износ от Катар | Риск преди европейската зима |
| Морски транспорт | По-дълги маршрути и ограничен флот | Високи freight разходи |
Дизелът и бензинът се превръщат в по-големия риск
При рафинираните продукти адаптацията е много по-трудна, защото наличието на суровината не решава проблема с липсващия рафиниращ капацитет.
Персийският залив изнася по-малко готови горива, руските рафинерии продължават да губят производство след украински удари, а Китай ограничава част от износа си. Това създава ситуация, при която глобалният пазар може да разполага с достатъчно петрол, но да няма достатъчно дизел или бензин в конкретния регион.
Последните данни от Русия допълнително засилват тази тенденция. Към края на август производството на бензин е спаднало до около 80 000 тона дневно след нова серия атаки срещу големи рафинерии, което покрива приблизително 70% от вътрешното търсене. Русия увеличава вноса и вече ограничава износа, но вътрешният недостиг остава значителен.
Именно затова европейските маржове при дизела се задържат близо до рекордни равнища, а фючърсният пазар продължава да оценява стегнато предлагане и през 2027 г.
Защо маржовете на преработка са по-важни от самата цена на Брент
При сегашната конфигурация самата цена на петрола не дава пълна картина за състоянието на енергийния пазар.
Маржовете на преработката измерват разликата между стойността на готовите горива и цената на суровината, необходима за тяхното производство. Когато дизелът или бензинът поскъпват по-бързо от суровият петрол, маржът се разширява и показва, че ограничението е в рафинирането или доставката на крайния продукт.
Точно това се случва в момента. Суровият петрол остава под $90 за барел, докато проблемите при рафинериите, корабоплаването и регионалните потоци поддържат значително по-силен натиск върху продуктите.
Тази разлика обяснява защо е възможно пазарът на суровините да изглежда сравнително стабилен, а потребителите и индустрията едновременно да усещат по-високи цени на горивата.
Катарският LNG е почти изчезнал от пазара
При природния газ физическият проблем е още по-видим.
Износът на LNG от Катар е спаднал с 96% през първите шест месеца на конфликта. Само 18 товара са напуснали страната спрямо 509 през същия период година по-рано, според данни, цитирани от Reuters. Преди войната Катар осигуряваше приблизително една пета от световния пазар.
Американските доставки компенсират част от загубата, но Европа влиза в отоплителния сезон с газови запаси на необичайно ниско равнище за това време на годината. Това прави метеорологичните условия през зимата далеч по-важни от обичайното.
При много топла зима потреблението за отопление може да спадне достатъчно, за да облекчи системата до момента, когато новите количества от САЩ и други производители достигнат пазара.
Нормална или студена зима би създала друга динамика. В този сценарий Европа ще трябва да наддава по-агресивно за LNG товари. Това ще постави Азия, включително Китай, в пряка конкуренция за същото предлагане.
Китай има енергиен буфер, който Европа няма
Китай успя да абсорбира част от шока чрез комбинация от по-ниско търсене на петрол, бърза електрификация и по-високо местно производство на енергия.
Страната продава приблизително 34 милиона автомобила годишно, като растящият дял на електромобилите намалява зависимостта на новия автомобилен парк от бензина.
Електроенергийната система е още по-съществен фактор. През последната година Китай добави около 500 GW нов производствен капацитет, основно от соларни и вятърни мощности. Това дава значително повече пространство за прехвърляне на част от енергийното потребление към електричество при скъп или ограничен внос на въглеводороди.
По-широката тенденция вече се вижда и извън Китай. Енергийната криза около Ормуз ускорява инвестициите във възобновяеми мощности в Европа и Азия, докато по-високите цени на транспортните горива подкрепят преминаването към електромобили.
Това обаче не премахва зависимостта от LNG. Китай разполага със сериозно собствено производство на природен газ и може да намали вноса при високи цени, но мащабът на загубените катарски доставки е твърде голям, за да бъде компенсиран само от по-слабо китайско търсене.
Логистиката вече е част от цената на енергията
Шестмесечната криза демонстрира, че проблемът не е само колко петрол и газ съществуват в света, а дали могат да достигнат до правилния пазар навреме.
Отклонените маршрути държат корабите заети по-дълго и намаляват ефективния капацитет на танкерите. При някои доставки на суров петрол това може да бъде компенсирано с големи ценови отстъпки, но при по-нискомаржови рафинирани продукти транспортните разходи по-лесно правят сделката нерентабилна.
Този проблем няма бързо решение. Саудитска Арабия и ОАЕ вече ускоряват инвестициите в тръбопроводи и пристанищна инфраструктура, с която да намалят зависимостта им от Ормузкия проток. Сред проектите са по-голяма употреба на саудитските пристанища на Червено море и разширяване на инфраструктурата около Фуджейра в ОАЕ.
Какво се променя оттук нататък
След края на летния пик при петрола основният краткосрочен риск вече не е дали светът ще остане без достатъчно суровина. По-важният въпрос е дали рафинериите, LNG терминалите и транспортната инфраструктура могат да доставят необходимия продукт там, където търсенето е най-силно.
През следващите месеци три пазара ще дадат най-ясен сигнал. Това са европейските маржове на преработка при дизела, цената на LNG преди зимата и разликата между азиатските и американските енергийни котировки.
Има и потенциален политически катализатор. Иран, Оман и Катар водят разговори за условия, при които корабоплаването през Ормуз може постепенно да се нормализира, макар видимият трафик все още да остава далеч под нормалните равнища.
Дори при дипломатически пробив обаче рафиниращият капацитет в Русия, ниските европейски газови запаси и променените транспортни маршрути няма да се възстановят едновременно. Затова следващата фаза на енергийната криза вероятно ще се измерва по-малко чрез „Брент“ и повече чрез цената на дизела, LNG и физическия транспорт.
Информацията, публикувана в TradeNews, има единствено информационен характер и не представлява финансов, инвестиционен, правен или какъвто и да е друг професионален съвет. Пазарите на акции, криптовалути, форекс и дигитални активи са силно волатилни и миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати. Читателите следва самостоятелно да правят собствено проучване и, при необходимост, да се консултират с лицензирани финансови или други професионални консултанти. TradeNews не носи отговорност за каквито и да е загуби или щети, произтичащи от използването на публикуваната информация.
