Доходността по облигациите отново е риск за пазарите

Тези фактори намаляват непосредствения натиск върху Федералния резерв да повишава лихвите, но не премахват по-големия проблем за рисковите активи: Дългосрочното финансиране в САЩ остава скъпо, а доходността по 10- и 30-годишния дълг се задържа около нива, които вече могат да конкурират акциите за капитал.

Данните през последните дни донесоха известно облекчение по отношение на инфлацията. Индексът на потребителските цени се повиши само с 0.1% през юли, а годишната инфлация се забави до 3.4% от 3.5%. Базисният CPI, който изключва храните и енергията, нарасна с 0.2% за месеца и се понижи до 2.5% на годишна база.

Последвалите данни не промениха съществено тази посока. Производствените цени останаха без промяна през юли, макар че по-тесният показател без храни, енергия и търговски услуги се повиши с 0.4%. Същевременно продажбите на дребно спаднаха с 0.6% спрямо юни до $763.6 милиарда, което насочи вниманието от чисто инфлационния риск към въпроса дали високите лихви вече започват по-осезаемо да ограничават потреблението.

По-слабата инфлация не означава автоматично по-ниски доходности

При нормални условия подобна комбинация би трябвало да е благоприятна за облигациите. По-ниската инфлация намалява необходимостта от допълнително затягане на паричната политика, а по-слабото потребление ограничава риска икономиката да поддържа прекалено високи цени.

Точно тук обаче се появява разминаването между краткосрочните и дългосрочните лихви.

Доходността по краткосрочните облигации реагира основно на очакванията за Федералния резерв. При дългосрочния дълг инвеститорите трябва да оценят и друг риск: колко нови облигации ще трябва да бъдат поети от пазара през следващите години и каква доходност ще е необходима, за да има достатъчно купувачи.

Федералният резерв остави основната си лихва в диапазона 3.50%-3.75% през юли, но решението бе прието с 9 срещу 3 гласа, като трима членове подкрепиха увеличение от 25 базисни пункта. Това означава, че по-слабите данни от август намаляват вероятността за ново затягане през септември, но спорът в самата централна банка не е приключил.

Проблемът се премества към дългосрочния дълг

Доходността по 10-годишните американски облигации приключи петъчната сесия около 4.70%, след като първоначалният спад след слабите продажби на дребно беше заличен. Доходността по 30-годишните облигации остана над 5.2%, а при последната продажба на нов държавен дълг достигна най-високото си ниво от около 25 години.

Това движение е важно, защото вече не може да бъде обяснено само с очакванията за действията на Фед.

Когато инвеститорите се притесняват основно от по-високи лихви, обикновено най-силно реагират краткосрочните облигации. Сега обаче натиск има и при 10- и 30-годишния дълг. Това означава, че инвеститорите искат по-висока възвръщаемост, за да държат американски облигации за по-дълъг период.

Една от причините е състоянието на американските публични финанси. Големите бюджетни дефицити принуждават правителството да издава повече дълг, който пазарът трябва да поеме.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Пенсионна реформа в Германия отключва пазар за €500 млрд.

Върху този риск акцентира и Майк Мичъл, ръководител на търговията с американски държавни облигации и инфлационни инструменти, в участие за YouTube канала на Goldman Sachs. Според него големите бюджетни дефицити вече повишават доходността, която инвеститорите изискват, за да държат дългосрочни облигации. Мичъл очаква този натиск да остане фактор за пазара и през следващите години.

Това обяснява защо по-слабите CPI и PPI не са достатъчни сами по себе си, за да свалят трайно доходността. Инфлацията влияе основно върху очакванията за следващите решения на Фед, докато при 10- и 30-годишните облигации значение имат и големите бюджетни дефицити и количеството нов държавен дълг, което инвеститорите трябва да купят.

Друг източник на натиск идва от корпоративния сектор.

AI инвестициите вече влияят и върху облигациите

Инвестиционният цикъл около изкуствения интелект изисква огромни капиталови разходи за центрове за данни, електроенергия, мрежова инфраструктура и изчислителен капацитет. Част от тези разходи се финансират чрез дълг.

Големите технологични компании са емитирали приблизително $220 милиарда облигации от началото на 2026 г., според Reuters, а размерът на корпоративното финансиране започва да оказва по-видимо влияние върху глобалните реални доходности. При 30-годишните американски облигации реалната доходност е близо до 3%, около най-високите си нива от 18 години.

Механизмът е сравнително директен. Пенсионен фонд или застраховател, който може да купи качествен корпоративен дълг при висока доходност, няма задължително да увеличи позицията си в държавни облигации при същите условия. За да привлече този капитал, Министерството на финансите трябва да предложи цена, която остава конкурентна.

Резултатът е пазар, при който по-слабата инфлация може да сваля очакванията за основната лихва, без непременно да води до същия спад при 10- и 30-годишната доходност.

Защо високата реална доходност започва да конкурира акциите

При номинална доходност около 4.7% по 10-годишния дълг и реални доходности близо до многогодишни върхове инвеститорите вече могат да получат по-добра възвръщаемост от американски държавни облигации без да поемат корпоративния риск на акциите.

Това не означава автоматично разпродажби на Уолстрийт.

Корпоративните печалби продължават да поддържат оценките, а S&P 500 достигна отново нов рекорд. Индексът все пак приключи петък със спад от 0.17% до 7 785.76 пункта, докато Nasdaq също остана под натиск в края на сесията. За седмицата двата индекса запазиха скромен ръст.

Разликата е в причината за покачването на доходността.

Ако доходността се увеличава заради силен икономически растеж, акциите могат да поскъпват паралелно, защото по-високите корпоративни печалби компенсират по-високия дисконтов процент. Ако доходността расте заради бюджетни дефицити, прекомерно предлагане на облигации или нов инфлационен риск, ефектът върху оценките на компаниите е по-негативен.

Пазарът в момента се намира по-близо до втория сценарий.

Какво може да се очаква при отварянето в понеделник

Първите часове на търговията на 17 август вероятно ще зависят по-малко от нов американски макроикономически доклад и повече от това как инвеститорите ще преоценят петъчните движения през уикенда. Основната американска макроикономическа част от седмицата идва по-късно, включително протоколът от юлското заседание на Федералния резерв в сряда.

Първият показател за посоката ще бъде движението по американските облигации.

Ако 10-годишната доходност продължи да се покачва над зоната около 4.7%, технологичният сектор може да остане по-уязвим. Компаниите с високи оценки са сред най-чувствителните към по-високата доходност по облигациите, тъй като тя прави бъдещите им печалби по-малко привлекателни за инвеститорите.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Anthropic с над $11,5 млрд. приходи за Q2 и първа печалба

Това би поставило Nasdaq под по-голям натиск, докато финансовите и част от енергийните компании могат да се представят относително по-добре.

Обратният сценарий също е реалистичен. Ако облигациите привлекат купувачи след петъчното покачване на доходността и 10-годишният показател отстъпи, пазарът може отново да се концентрира върху по-слабата инфлация и намалената вероятност за увеличение на лихвата през септември. Това би било по-благоприятно за технологичните акции и другите чувствителни към лихвите сегменти.

Доларът влиза в понеделник с противоположни сили. По-слабите продажби на дребно и по-меката инфлация ограничават аргумента за по-високи краткосрочни лихви и натежа върху американската валута в петък. В същото време високата доходност по дългосрочния дълг може да запази част от търсенето на доларови активи.

Петролът добавя още една променлива. Сортът „Брент“ приключи седмицата над границата от $85 за барел след ръст от близо 6% за последните 7 дни на фона на напрежението около Иран и Ормузкия проток.

Ново покачване на цените би усложнило реакцията на пазарите, защото по-скъпата енергия едновременно подкрепя енергийните компании и връща инфлационния риск на дневен ред.