Дело във Върховния съд може да пренапише правилата в петролната индустрия

В понеделник съдът ще разгледа спора между ExxonMobil и Suncor Energy, от една страна, и местните власти в Боулдър, Колорадо, от друга. Според Reuters делото е първото в официалния график за новия мандат и може да има последствия далеч отвъд двете компании. Близо 60 щатски и местни власти вече водят сходни производства срещу компании от сектора, търсейки обезщетения за климатични щети за милиарди долари.

За петролните компании спорът идва в момент, когато въглеродните разходи все повече се превръщат от екологичен в корпоративен и търговски риск. В САЩ натискът идва през съдилищата, докато в Европа механизмът „CBAM“ вече поставя цена върху въглеродните емисии, вложени във вноса на определени стоки.

Вашингтон паралелно настоява Брюксел да смекчи част от правилата, които според американската страна натоварват бизнеса и действат извън границите на ЕС.

Така делото в Колорадо се вписва в по-широка битка за това кой поема цената на въглеродните емисии и докъде могат да стигат националните и регионалните климатични правила.

Близо 60 дела превръщат климата във финансов риск

Местните власти в Боулдър обвиняват Exxon и Suncor, че са допринесли за климатичните промени чрез производството и продажбата на изкопаеми горива. Според общината двете компании същевременно са подвеждали обществеността относно рисковете, свързани с техните продукти. Петролните гиганти категорично оспорват повдигнатите срещу тях обвинения.

Местните власти искат обезщетения за част от разходите, свързани с инфраструктура, природни щети, управление на извънредни ситуации и обществено здраве. Но Върховният съд няма да определя размера на евентуално обезщетение. Основният въпрос е дали подобни претенции изобщо могат да продължат по щатското право.

Именно тук се появява пазарният залог.

Победа на Exxon и Suncor би могла да даде основание много от близо 60-те сходни производства да бъдат прекратени или сериозно ограничени. Това би намалило дългосрочния риск от потенциални климатични задължения за част от най-големите компании в сектора.

Обратният резултат няма автоматично да означава плащания за милиарди. Той обаче ще остави отворен пътя отделни щати и общини да продължат да търсят обезщетения, което означава години съдебни разходи, процеси по разкриване на вътрешна документация и несигурност около бъдещата финансова експозиция.

За инвеститорите разликата е важна. Съдът може или да ограничи цяла категория правен риск, или да позволи тя постепенно да се разпространи в сектора.

САЩ и Европа вървят по различни пътища

Спорът придобива допълнително значение заради различния подход към въглеродните разходи от двете страни на океана.

В ЕС „CBAM“ вече обхваща вноса на желязо и стомана, алуминий, цимент, торове, електроенергия и водород. Механизмът цели въглеродната цена върху вносните продукти да се доближи до тази, която плащат европейските производители по схемата за търговия с емисии.

За американските компании това може да означава допълнителен разход при достъпа до европейския пазар, особено тъй като САЩ нямат национална въглеродна цена, която автоматично да бъде приспадната от задълженията по CBAM.

Енергийната зависимост усложнява климатичния натиск

Напрежението обаче идва в момент, когато Европа е все по-зависима от американската енергия. След ограничаването на руските доставки ЕС замени голяма част от тях с LNG от САЩ и тръбопроводен газ от Норвегия. Според данните на Eurostat през второто тримесечие на 2026 г. САЩ осигуряват 63.2% от вноса на втечнен природен газ в ЕС и 18.8% от вноса на суров петрол, превръщайки се в най-големия външен доставчик и в двете категории.

Зависимостта стана още по-видима след нарушенията на енергийните потоци от Близкия изток. Европа вече привлича над половината от американския износ на втечнен природен газ (LNG). Същевременно ограничените доставки от други региони увеличават значението на американските производители за европейската енергийна сигурност.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

САЩ и Русия вплитат Lukoil в преговорите за войната в Украйна

Това поставя Брюксел в сложна позиция. Европейският съюз иска да увеличава цената на въглеродните емисии и да затяга екологичните изисквания към вносителите. Едновременно с това обаче разчита на американски петролни и газови компании, за да компенсира загубата на руски доставки и нарушенията по други ключови енергийни маршрути.

Вашингтон използва именно тази зависимост като част от по-широкия спор около европейските климатични правила. САЩ настояват за по-голяма гъвкавост по „CBAM“ и други европейски екологични изисквания. Същевременно през последните месеци американски представители и големи енергийни компании оказват натиск и за отлагане на правилата за метановите емисии при вноса на петрол и газ в ЕС.

Exxon и Suncor искат федерална граница

Именно вторият риск Exxon и Suncor се опитват да ограничат във Върховния съд.

Климатичните промени са глобален проблем с емисии от множество държави. Затова според компаниите един отделен щат не може да налага отговорност по собственото си право. Според тях федералното право, включително „Clean Air Act“, изключва подобни претенции. Администрацията на Доналд Тръмп подкрепя позицията им.

Боулдър поставя въпроса по различен начин. Местните власти твърдят, че не се опитват да определят национални ограничения върху емисиите или да спират производството на изкопаеми горива. Искът цели компенсация за щети, които според тях вече се материализират на местно ниво.

Ако претенциите бъдат разглеждани като форма на климатично регулиране, аргументът за федерално предимство става по-силен. Ако бъдат третирани като традиционни искове за обезщетение, щатите имат по-голямо пространство да действат.

Кой ще поеме растящата климатична сметка

Боулдър твърди, че местните власти трябва да отделят средства за инфраструктура, защита от пожари, водни ресурси и други мерки за адаптация. Въпросът е каква част от тези разходи трябва да остане върху публичните бюджети и каква част може да бъде търсена от производителите на изкопаеми горива.

За петролния сектор това е важна граница.

Компаниите вече трябва да управляват волатилни цени на суровините, геополитически риск, големи капиталови програми и различаващи се климатични режими между САЩ, Европа и други пазари. Разпространяването на климатични искове би добавило още един трудно прогнозируем компонент към тази сметка.

Затова решението на Върховния съд може да има значение и за начина, по който инвеститорите оценяват дългосрочния риск пред сектора. То няма да засегне търсенето на петрол или краткосрочните печалби на Exxon. Решението обаче ще определи дали климатичните дела ще останат ограничен риск, или ще се превърнат в трайна тежест за групата „Big Oil“.

Осем съдии и възможност за равенство

Exxon и Suncor влизат в процеса пред съд с консервативно мнозинство от 6 срещу 3, а енергийният сектор има серия от успехи пред Върховния съд по дела, свързани с обхвата на федералната екологична регулация.

Този път обаче съдия Самюъл Алито няма да участва. При осем съдии остава възможността за равенство 4 на 4. При такъв резултат решението на Върховния съд на Колорадо, което позволява делото да продължи, би останало в сила, без да бъде създаден задължителен национален прецедент.

За индустрията подобен резултат няма да реши основния проблем. Компаниите ще продължат да се сблъскват с климатични производства, развиващи се по различен начин в отделните щати.

Именно затова делото е важно за пазарите. Докато Вашингтон се опитва да ограничи част от въглеродните разходи за американския бизнес в Европа, Върховният съд трябва да реши докъде могат да стигат климатичните претенции срещу петролните компании у дома. Изходът може да определи дали съдебните дела ще останат периферен риск за „Big Oil“ или ще се превърнат в постоянна част от цената на бизнеса с изкопаеми горива.