Дългът на американците се влошава по-бързо от кризата през 2008

Федералната резервна банка на Ню Йорк публикува данните си за първото тримесечие на 2026 г. и резултатите са обезпокоителни.

Сериозното просрочие по кредитни карти е достигнало 13,1% – ниво, регистрирано за последно в края на 2010 г., когато икономиката все още се измъкваше от последствията на финансовия колапс. По-високо от това е бил само абсолютният връх от 13,7%, отчетен в същата година.

По-тревожна от самата цифра е скоростта, с която се е стигнало до нея. От третото тримесечие на 2022 г. просрочията са нараснали с 5,5% – повече от целия ръст от 3,9%, регистриран в периода 2007-2010 г.

Студентските заеми с просрочие над 90 дни са скочили до 10,3% – най-високото ниво от началото на 2020 г. – след ръст от 0,7 процентни пункта само за едно тримесечие. При автокредитите просрочието е достигнало 5,6%, което е рекорд, превишаващ всички предишни исторически върхове, включително тези от 2008-2009 г. При ипотеките преходът към сериозно просрочие се е покачил от 1,4% на 1,5% на годишна база – промяна, която изглежда малка, но при ипотечни баланси от $13,19 трилиона дори минимални движения имат значим системен ефект. За тримесечието около 59 000 души са получили ново съобщение за започната процедура по изземване на имот.

Дългът расте, но не равномерно

Общият дълг на домакинствата е достигнал $18,8 трилиона – исторически максимум, нараснал с $4,6 трилиона от края на 2019 г. Балансите по кредитни карти са спаднали с $25 милиарда до $1,25 трилиона, но анализаторите от Bankrate го обясняват с типично сезонно явление: потребителите използват парите от данъчната си декларация, за да изплатят част от задълженията си. На годишна база балансите по картите са нараснали с 5,9%, а инфлацията за април 2026 г. се е задържала на 3,8%, което означава, че покупателната способност продължава да се свива.

Успоредно с това кредитните линии, обезпечени с жилище (HELOC), растат непрекъснато вече 16 поредни тримесечия – от $317 милиарда до $446 милиарда. Голяма част от домакинствата теглят заеми срещу имотите си, за да покриват текущи разходи, което добавя нов слой риск при евентуален спад на жилищните цени. Банките от своя страна продължават да увеличават лимитите по кредитни карти – само за първото тримесечие с още $60 милиарда – което означава, че банките дават повече кредити дори при рекордни просрочия.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Как милиони корейци заложиха спестяванията си на акции

Не всички са засегнати еднакво

Данните на Фед показват ясно разделение – и по възраст, и по доход. При младите между 18 и 29 години сериозното просрочие е 9,5%, при групата 30-39 години – 8,6%. Изследователите на Нюйоркския Фед го описват като „K-образна“ криза: домакинствата с по-ниски доходи и в райони с висока инфлация или падащи жилищни цени се задълбочават в дълг, докато по-заможните остават до голяма степен незасегнати.

5% от потребителите не плащат дори медицински сметки и сметки за ток и вода – не кредити, а базови разходи. Това говори за домакинства, при които проблемът не е прекомерно харчене, а буквално затруднение за свързване на двата края.

Автокредитите – тихата бомба

Докато кредитните карти привличат повечето внимание, автокредитите тихо са се превърнали в най-рисковия потребителски продукт. Около 28% от хората, които заменят колата си, дължат повече, отколкото тя струва – средно с $7000 повече от реалната й стойност.

Този дълг се прехвърля в новия заем, така че купувачът започва на минус още от първия ден. Средното месечно плащане по автокредит вече надхвърля $750, което обяснява защо просрочията вече не са ограничени само до рисковите заематели – те се разпростират и при кредитополучателите с добра и много добра кредитна история. Принудителното връщане на автомобили се задържа близо до многогодишни върхове.

Как се справят потребителите

Според данни на PYMNTS Intelligence един от видимите отговори на домакинствата е масовото преминаване към разсрочени плащания директно чрез кредитни карти. Делът на потребителите, използващи такива планове, е скочил от 23% на 36% само за година.

Хората търсят предвидими месечни вноски, за да избегнат нарастващите лихви по револвиращите задължения. Броят на фалитите се задържа на около 124 000 за тримесечието – числото не расте, но при исторически ниска безработица нивото е по-високо от очакваното.

Системен риск или управляема корекция

Банковите анализатори от Bankrate посочват, че около 70% от $18,8-те трилиона дълг са ипотечни – обезпечени с имот и отразяващи реална стойност, не безразборни разходи. При ниска безработица икономиката технически продължава да расте, което дава основание за сдържан оптимизъм.

Макроикономистите с по-предпазлива позиция обаче отбелязват, че влошаването на дълговото обслужване се случва при все още добри условия на пазара на труда. Ако безработицата се покачи дори умерено, каскадата от неизпълнени задължения може да принуди регионалните банки да затегнат рязко условията за кредитиране, превръщайки плавно забавяне в рязка рецесия. При сегашните нива на просрочие дори умерен ръст на безработицата може да е достатъчен, за да се задейства верижна реакция.