Най-големите централни банки се очаква да задържат лихвите заради Иран

Преди година подобна синхронизирана пауза щеше да изглежда като координирана грешка. Днес тя е единственият разумен отговор на икономическа среда, която войната в Иран преобърна из основи.

Конфликтът, избухнал в началото на 2026 г., доведе до затваряне на Ормузкия проток – морският коридор, през който минава значителна част от световния петролен износ. Международната агенция по енергетика го характеризира като най-голямото прекъсване на доставки в историята. Световните нефтени потоци са спаднали с около 11 милиона барела дневно, а само през март глобалните петролни запаси са намалели с 85 милиона барела. Цената на суровия петрол сорт Брент се е държи около $95-97 за барел, коетою е далеч от нивата от преди войната – около $62.

Инфлацията вече е в сметките на домакинствата

В САЩ цените на бензина са скочили с 30% от началото на конфликта и са достигнали около $3.80 за галон. В Обединеното кралство средната двугодишна фиксирана ипотека е нараснала от 4.83% в началото на март до 5.87% към края на април, тъй като кредиторите залагат на сценария „лихвите остават високи по-дълго“. Германия и Италия са изправени пред инфлационни прогнози от 2.6-2.7% за 2026 г., като в Италия петролните цени влияят на стойността на тока в 89% от часовете.

В тази обстановка централните банки нямат много пространство за маневри. Федералният резерв се очаква да задържи основния лихвен процент в диапазона 3.50-3.75% в сряда. Пазарите, които преди няколко месеца залагаха на няколко намаления на лихвите през 2026 г., сега ценообразуват едно намаление в най-добрия случай – или нито едно. Банката на Канада вероятно ще остави лихвата на 2.25%, въпреки че инфлацията в страната е скочила до 2.4% през март заради горивата. Банката на Англия почти сигурно ще задържи нивото от 3.75% в четвъртък – надеждите за пролетни намаления на лихвите са изчезнали. ЕЦБ вече е интегрирала войната в базовите си икономически прогнози и е вдигнала инфлационната прогноза за 2026 г. от 1.6% на 2.6%. Въпреки това, европейскат централна банка се очаква да повиши лихвите през юни, според анкета, споделена от Bloomberg. Банката на Япония пък, въпреки намеренията на управителя Уеда да нормализира паричната политика, се колебае заради поскъпването на вноса на енергоносители.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

„Суперседмица“ за борсите: Технологичните гиганти, петролът и краят на ерата Пауъл

МВФ: три сценария, нито един оптимистичен

МВФ публикува актуализирана прогноза, която поставя числа зад тази колективна несигурност. Световният ръст за 2026 г. е намален до 3.1% – при базовия сценарий, при който конфликтът е краткотраен, петролът се задържа средно около $82 за барел и протокът се отваря до юли. Ако войната продължи по-дълго, прогнозата пада до 2.5%, а при сценарий с конфликт, продължил до 2027 г. и петрол над $110, растежът може да се свие до 2.0% – близо до рецесионна територия. Без войната изобщо, ръстът щеше да бъде 3.4%, подкрепен от технологичен бум, воден от изкуствения интелект.

Регионалните различия са значителни. Обединеното кралство понася най-тежкото понижение в Г-7 с прогноза от едва 0.8% ръст – цената на зависимостта от вносна енергия и храна. Индия е сред малкото изключения с прогноза от 6.5%, подкрепена от скорошна търговска сделка със САЩ (която все още не е завършена, основно зарадинови разследвания срещу администрацията на Тръмп). Близкият изток и Централна Азия са свалени с 2 процентни пункта до 1.9% заради инфраструктурни щети.

Примирие на хартия, блокада на вода

Към 26 април крехкото примирие между САЩ и Иран е удължено, за да позволи преговори с посредничеството на Пакистан, но Ормузкият проток остава затворен. Иран поддържа блокадата на водния път, а САЩ са обявили насрещна блокада на всички кораби, насочени към ирански пристанища. Анализатори от Baker Hughes прогнозират, че протокът може да не се отвори напълно преди втората половина на 2026 г. Двуседмичното примирие временно успокои скока на доходността на облигациите, но напрежението въобще не е утихнало. Иран обявиха нежеланието си да преговарят докато САЩ не изпълнят техните изисквания да вдигнат блокадата, а Тръмп казва „че не бърза“ да отвори протока, тъй като американците не са толкова зависими от него.

Финансовите пазари залагат, че рискът около Ормузкият коридор е преоценен трайно – независимо от краткосрочното развитие на преговорите. S&P Global Ratings отбелязва, че шокът в енергийните доставки е поставил централните банки в отбранителна позиция, от която трудно се излиза бързо.

Пет от най-влиятелните институции в световната икономика тази седмица вероятно няма да променят лихвените проценти – и това само по себе си казва достатъчно.