Цената на войната: Авиолиниите страдат, но една компания бе подготвена

Това, което започна като геополитическа конфронтация, се превърна в криза на доставките, измервана в отменени полети, празни резервоари за гориво и публични предупреждения от ръководители на авиокомпании за цени, които повечето пътници няма да искат да платят.

Цените на самолетното гориво се удвоиха от януари. Това не е постепенно приспособяване на пазара – това е шок. Затварянето на Ормузкия проток, през който преминава около 20% от световните доставки на петрол, прекъсна критична артерия за доставките на гориво, а последиците засегнаха Азия първа и най-силно.

Азия: първата, която се срина

Регионът получава между 60% и 80% от суровия си петрол от Персийския залив, което не оставя почти никакъв резерв, когато тази верига на доставки се срине.

Air New Zealand отмени 1,100 вътрешни полета. Vietnam Airlines и VietJet спряха или намалиха честотата на полетите по множество маршрути. Към края на март бяха отменени около 70,000 полета в световен мащаб, като Азия представляваше по-голямата част от тези сътресения. Китай, изправен пред собствената си уязвимост, реагира бързо, за да ограничи износа на гориво и да си осигури стратегически резерви. В същото време Русия наложи забрана за износа на бензин. Южна Корея започна да обмисля дали да пренасочи горивото, предназначено за износ, обратно към вътрешния си пазар – знак за това колко бързо приоритетите се изместиха от търговия към оцеляване.

Президентът на Филипините Фердинанд Маркос-младши обяви състояние на национална енергийна извънредна ситуация, а предупреждението му, че спирането на полетите е „реална възможност“, не беше просто реторика. Това беше преценка на наличните опции, когато доставките пресъхнат и цените направят експлоатацията икономически неоправдана.

Очаква се недостигът да се влоши в началото на април. Европа и Обединеното кралство – зависими от рафинериите в Персийския залив за около половината от вноса си на реактивно гориво – наблюдават случващото се в Азия отблизо и виждат това, което скоро може да ги застигне. Западният бряг на САЩ, Хавай и Аляска също са изложени на риск: през 2025 г. тези региони внасяха над 18% от реактивното си гориво от Южна Корея, страна, която сега дава приоритет на собствените си нужди.

American Airlines: поглъщане на проблем за $11 милиарда 

Изпълнителният директор на United Airlines Скот Кирби беше по-прям от повечето други в определянето на финансовите последствия от тази криза. Увеличение на цените с 20%, каза той, е минимумът, необходим на авиокомпанията, за да излезе на нула при сегашните цени на горивото.

Цифрите зад предупреждението са значителни. Устойчивите високи цени на петрола биха могли да струват на United около $11 милиарда годишно. Авиокомпанията тества сценарий, при който суровият петрол достига $175 за барел и остава над $100 до 2027 г. Самолетното гориво вече представлява 20% до 25% от общите оперативни разходи на авиокомпанията при нормални условия.

United вече е намалила капацитета си с около 5%, като се е насочила към маршрути с ниска доходност и дни извън пиковия сезон – вторник, сряда и събота. Маршрутите до Тел Авив и Дубай са преустановени. TD Cowen оценява, че коригираната печалба на акция на United за първото тримесечие може да се срине до някъде между $0.05 и $0.22, спрямо предишна прогноза от $1.00 до $1.50.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Какво мислят най-големите банки в САЩ за инфлацията и следващия ход на Фед

Основна уязвимост тук е хеджирането – или липсата му. За разлика от много международни превозвачи, големите американски авиокомпании, включително United, не хеджират систематично разходите за гориво, което означава, че всяко движение на пазара с един долар се отразява на крайния им резултат без никаква защита. Кирби призна, че макар търсенето в момента да се задържа силно, наближава преломният момент – моментът, в който по-високите цени ще ограничат пътуванията достатъчно, за да утежнят проблема с приходите в допълнение към проблема с разходите. На пътниците се препоръчва да резервират по-рано и да избират гъвкави билети. Прозорецът, преди цените да се променят значително, се затваря.

United не е единствената. Cathay Pacific, Qantas и Air France-KLM също са въвели добавки за гориво или корекции на цените. Индустрията преоценява цените в реално време.

Ryanair: В позиция да спечели от затрудненията на останалите

Докато американските превозвачи се борят, а азиатските авиокомпании отменят полети, Ryanair заема една от най-стратегически ценните позиции в сектора в момента – и е стигнала дотам години преди някой да предвиди това.

Ирландският нискотарифен превозвач е хеджирал приблизително 84-85% от нуждите си от гориво за финансовата година, приключваща през март 2026 г., на цена около $77 за барел. За следващата година вече е фиксирала 80% от нуждите си на цена от около $67 за барел. На пазари, където спот цените упорито държат над $100 за барел. това не е просто ценово предимство – това е напълно различна бизнес реалност.

Според доклад на The Irish Times, изпълнителният директор Майкъл О’Лиъри е спрял допълнителното хеджиране за три месеца, залагайки, че цените ще се понижат към $70 за барел, преди да фиксира останалите 20% от нуждите за финансовата 2027 година. Това е изчислено изчакване. Ryanair разполага с около €2.4 милиарда брутни парични средства, което ѝ дава възможност да бъде търпелива, докато конкурентите реагират на пазар, на който са изцяло изложени.

Флотът на авиокомпанията от самолети Boeing „Gamechanger“ изразходва с 16% по-малко гориво на седалка, което разширява още повече хеджираните й резерви. Анализаторите очакват, че Ryanair може дори да не прехвърли спестяванията си към потребителите – съобразяването с повишенията на цените на конкурентите, докато собствените й разходи остават ниски, би увеличило значително маржовете.

О’Лиъри някога описа подобна неочаквана печалба от хеджиране през 2023 г. – която спести на компанията над €1.4 милиарда. Независимо дали става дума за късмет или дисциплина, резултатът е един и същ: докато останалата част от сектора поглъща кризата, Ryanair наблюдава от позиция на сила.