Частният кредит влиза в нова фаза след бума на евтините пари

Вълната от искове за обратно изкупуване, нарастващите притеснения около оценките на активите и високата експозиция към софтуерния сектор поставят индустрията под натиск в момент, в който инвеститорите вече внимателно преоценяват риска в условията на високи лихви и AI трансформация.

От „златна треска“ до първия сериозен стрес тест

Според Хауърд Маркс от Oaktree Capital ръстът на пазара за частно кредитиране наподобява „златна треска“. След финансовата криза от 2008 г. банките бяха ограничени от по-строги регулации и намалиха кредитирането за рискови сделки. Това отвори огромно пространство за извънбанкови кредитори, които започнаха да финансират компании и фондове срещу по-висока доходност.

Само за около 15 години директното кредитиране се превърна в индустрия за над $2.5 трилиона. Огромните такси и високите доходности привлякоха десетки нови играчи, което постепенно намали стандартите за сигурност и оскъпи риска.

Сега секторът влиза в по-труден период. Основният фокус е върху т.нар. „non-traded BDC фондове“ – структури, които позволяват на дребни инвеститори да получат достъп до частен кредит. Именно там през последните месеци се наблюдава рязко увеличение на заявките за обратно изкупуване.

Според анализаторите това предизвиква опасения, че фондовете може да бъдат принудени да продават активи при занижени цени. Големите мениджъри на активи обаче смятат, че подобен сценарий е малко вероятен, тъй като ограниченията за теглене на средства са заложени още в структурата на продуктите.

„Няма паника и масово теглене на пари“, твърди Майкъл Аригети от Ares Management. Според него фондовете разполагат с достатъчно ликвидност и резерви, за да върнат парите на клиентите, без да се налага принудителна продажба на активи на ниски цени.

AI рискът поставя софтуерния сектор под натиск

Едно от най-големите притеснения за инвеститорите остава огромната експозиция на частните кредити към софтуерни компании. През последните години именно технологичният сектор бе сред най-големите потребители на директно финансиране.

Проблемът е, че навлизането на изкуствения интелект започва да поставя под въпрос устойчивостта на редица бизнес модели. Някои инвеститори предупреждават, че AI може да доведе до двуцифрен ръст на фалитите сред софтуерните компании, особено при по-малките играчи с ограничени конкурентни предимства.

Истинското изпитание за софтуерния сектор не е самото съществуване на изкуствения интелект, а скоростта на адаптация. Инвеститорите вероятно ще започнат да разграничават задвижваните от AI компании от тези, чийто бизнес модел може да бъде заменен от един обикновен чатбот в рамките на месеци.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Британски облигации на 28-годишен връх – какво следва

Маркс смята, че рискът не е толкова голям. Той твърди, че тези инвеститори са най-добре защитени, защото техните заеми са гарантирани с имущество. За да загубят те дори един цент, първо трябва всички останали (собствениците на компанията и другите заемодатели) да загубят абсолютно всичко. Те са последните, които биха пострадали. Маркс сподели:

„Това би било болезнено, но не и катастрофално“.

Според него дори при тежък сценарий загубите няма да застрашат американската финансова система.

Междувременно фундаментите в сектора засега остават относително стабилни, като анализът на Goldman Sachs показва, че реалните загуби и необслужваните кредити продължават да се движат около историческите средни нива.

Пазарът навлиза в по-зряла фаза

Вместо срив, големите играчи очакват преструктуриране на пазара и пренасочване на капитали към по-силните мениджъри. Според Ares текущият натиск ще доведе до по-голяма селективност от страна на инвеститорите, но няма да спре дългосрочния растеж на индустрията.

От Goldman Sachs отчитат, че пазарът за частно кредитиране вероятно просто навлиза в първия си пълен кредитен цикъл – процес, през който секторът досега реално не е преминавал в сегашния си мащаб.

Именно този цикъл може да се окаже здравословен за индустрията. След години на евтини пари и агресивен растеж инвеститорите започват да обръщат много повече внимание на ликвидността, качеството на активите и структурата на риска.

„Когато приливът се отдръпне, виждаш кой плува без бански“, казва Маркс, цитирайки Уорън Бъфет. Според него частният кредит ще оцелее, но пазарът вероятно ще стане далеч по-дисциплиниран през следващите години.

В крайна сметка, частният кредит не е пред колапс, а пред огледалото. Предстоящите тримесечия ще покажат кой е управлявал риска и кой просто е събирал такси в ерата на лесните пари.