Икономиката на еврозоната набра инерция през второто тримесечие, а подобряването на инвеститорските нагласи през септември добави още един положителен сигнал за региона.
Обобщение
- БВП на еврозоната нарасна с 0.6% спрямо предходното тримесечие.
- Икономиката се разшири с 1.2% спрямо година по-рано.
- Инвеститорското доверие „Sentix“ скочи до 5.1 пункта през септември.
- България запазва по-висок растеж от еврозоната, но темпът се забавя.
БВП се увеличи с 0.6% спрямо предходните три месеца, докато пазарът на труда остана стабилен.
Растежът на еврозоната се ускорява
На годишна база икономиката на валутния съюз е нараснала с 1.2%. Данните от Eurostat очертават по-добра динамика след слабия старт на годината, като потреблението на домакинствата отново подкрепя активността.
Пазарът на труда засега не разкрива съществено отслабване. Заетостта е нараснала с 0.1% спрямо първото тримесечие и с 0.5% спрямо същия период на миналата година. Това е важен буфер за потреблението в момент, когато европейската икономика продължава да се справя с по-високи енергийни разходи.
Инвеститорското доверие расте
По-ясният положителен сигнал дойде от „Sentix“. Индексът на инвеститорското доверие се повиши до 5.1 пункта през септември, спрямо 0.9 през август и очаквания за 2.1.
Това е драстично подобрение спрямо настроенията само месец по-рано. Повишението предполага, че инвеститорите оценяват по-положително както настоящата икономическа среда, така и перспективите пред региона. В комбинация с ускоряването на БВП данните намаляват опасенията, че еврозоната е на прага на нов период на стагнация.
България расте по-бързо, но губи част от инерцията
България остава над средния темп за еврозоната, но посоката на промяната е по-важна от самия резултат. Българският БВП е нараснал с 2.8% спрямо година по-рано през второто тримесечие, след 3.1% през първото, което демонстрира умерено забавяне на годишния растеж. Спрямо предходните три месеца увеличението е 0.7%. Това разкриват данните от Националния статистически институт (НСИ).
Вътрешното търсене продължава да бъде основна опора. Инвестициите в основен капитал са се увеличили с 11.4% на годишна база, а крайното потребление с 6.2%. По-слабият сигнал идва от индустрията и външната търговия: промишленият агрегат се свива с 3.2%, докато вносът нараства с 8.5% при увеличение на износа от едва 0.2%.
Така България все още има значително по-висок годишен растеж от еврозоната, но разликата сама по себе си не означава ускоряване. Данните по-скоро индикират за икономика, която продължава да расте сравнително бързо, докато темпът постепенно се охлажда и става все по-зависим от потреблението и инвестициите.
По-силните данни променят фокуса за ЕЦБ
За еврозоната комбинацията от по-добър растеж, стабилна заетост и възстановяващо се доверие намалява натиска за бързо облекчаване на паричната политика. В същото време енергийните цени остават риск за инфлацията и могат да ограничат свободата на Европейската централна банка.
Следващите данни за третото тримесечие ще покажат дали сегашното ускоряване е начало на по-устойчиво възстановяване. При България вниманието ще бъде върху различен въпрос: Дали силното вътрешно потребление може да задържи растежа, ако индустрията и износът продължат да изостават.
Информацията, публикувана в TradeNews, има единствено информационен характер и не представлява финансов, инвестиционен, правен или какъвто и да е друг професионален съвет. Пазарите на акции, криптовалути, форекс и дигитални активи са силно волатилни и миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати. Читателите следва самостоятелно да правят собствено проучване и, при необходимост, да се консултират с лицензирани финансови или други професионални консултанти. TradeNews не носи отговорност за каквито и да е загуби или щети, произтичащи от използването на публикуваната информация.







