Войната в Близкия изток вдигна лихвите в Европа и преначерта глобалните вериги на доставки – а централните банкери предупреждават, че сметката ще се плаща години след края на конфликта.
Обобщение
- ЕЦБ вдигна лихвите до 2,25% – първото повишениеот почти три години.
- Инфлацията в еврозоната достигна 3,2% през май, а БВП растежът е свит до 0,8%.
- Транспортните застрахователни премии в Ормузкия проток остават трайно по-високи.
- Goldman Sachs и Oxford Economics предупреждават, че петролните шокове отнемат 2-3 години да се абсорбират.
Президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел заяви пред германското радио Deutschlandfunk, че глобалните потребителски цени и рисковите премии в корабоплаването ще останат трайно по-високи – дори ако войната между САЩ, Израел и Иран приключи с мирно споразумение в близко бъдеще. Коментарите идват дни след като ЕЦБ вдигна всички ключови лихвени проценти с 25 базисни точки на 11 юни, отбелязвайки първото затягане на паричната политика от септември 2023 г.
„Почти подозирам, че никога няма да се върнем към ситуацията, която имахме преди този регионален конфликт. Може дори да не успеем да се върнем до данните, които имахме преди конфликта, защото веригите на доставки очевидно са се променили.“
— Йоахим Нагел, президент на Бундесбанк
Стагфлационният капан
Еврозоната навлиза в класическата стагфлационна формула – покачване на цените при едновременно свиване на активността. Инфлацията в блока достигна 3,2% през май 2026 г., задвижена изцяло от енергийните смущения в Близкия изток, докато ЕЦБ понижи прогнозата за ръст на БВП на еврозоната до едва 0,8% за годината. За Германия Бундесбанк очаква още по-мрачна картина – растеж от 0,5% и инфлация от 2,9%.
В отговор ЕЦБ повиши депозитната ставка до 2,25%, основната лихва по рефинансиране – до 2,40%, а пределната лихва по кредитиране – до 2,65%. Нагел изрично остави вратата отворена за ново покачване през юли, ако косвените енергийни разходи продължат да проникват в храните и услугите. Пазарите в момента залагат на между две и три повишения през 2026 г., макар Aberdeen Investments да предупреди, че юнският ход може да е единственият, ако икономиката се охлади по-бързо от очакваното.
Защо мирът не решава проблема
Централният аргумент на Нагел е, че структурните щети от конфликта надхвърлят чисто политическото измерение. Затварянето на Ормузкия проток – артерия, през която преминават около 20% от световния морски транспорт на нефт и газ – тласна суровия петрол над $120 за барел в разгара на кризата. Дори след слуховете около Исламабадския меморандум за разбирателство и последващия спад на сорта Брент, Shell и другите енергийни гиганти предупреждават, че волатилността остава вградена в пазарите.
Причините са няколко и не изчезват с подписването на примирие. Морските застрахователни премии и товарните такси изостават спрямо геополитическите промени – дори когато корабните коридори формално се отворят отново, застрахователите ще ценообразуват региона като постоянен рисков фактор за години напред. Паралелно компаниите вече не преструктурират временно логистиката си, а правят трайни капиталови инвестиции в маршрути, заобикалящи Близкия изток изцяло – разход, който се отразява директно в цените на дребно.
Към това се добавя и ефектът на стратегическите петролни резерви. Правителствата по света ще трябва да попълнят изчерпаните запаси, което създава изкуствен ценови под за суровия петрол дори при нормализиране на добива. Авиационните билети са поскъпнали с до 42% заради разходите за гориво, а международни търговци на дребно като Next plc вдигат цените в чужбина с до 8%, за да покрият допълнителните разходи по веригата на доставки.
Войната е увредила петрохимически и торови заводи в региона, което според МВФ ще стесни глобалното производство на храни чак до 2027 г. – мирният договор няма да промени това.
Фискалният дебат
В интервюто Нагел се отклони от очакваната позиция и по въпроса за фискалните правила на ЕС. Европейската комисия е предложила временно смекчаване на националните дългови лимити, за да позволи на страните членки да заемат повече средства в условията на тежката енергийна криза. Нагел нарече предложението „поносимо“, но постави ясно условие: новият дълг трябва да е строго обвързан с енергийния преход и намаляването на зависимостта от газ и петрол от Близкия изток, а не да размива бюджетната дисциплина на страните членки.
„ЕС трябва много внимателно да обмисля поемането на нови задължения.“
— Йоахим Нагел, президент на Бундесбанк
Goldman Sachs и Oxford Economics застават зад прогнозата на Нагел, като предупреждават, че историческите петролни шокове отнемат между две и три години, за да се абсорбират напълно в потребителските цени. Глобалният икономически индекс на мира за 2026 г. оценява структурните щети от продължения конфликт с Иран на $2,2 трилиона – загуба, която МВФ описва като внезапен данък върху доходите, непропорционално тежащ върху развиващите се икономики.
Информацията, публикувана в TradeNews, има единствено информационен характер и не представлява финансов, инвестиционен, правен или какъвто и да е друг професионален съвет. Пазарите на акции, криптовалути, форекс и дигитални активи са силно волатилни и миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати. Читателите следва самостоятелно да правят собствено проучване и, при необходимост, да се консултират с лицензирани финансови или други професионални консултанти. TradeNews не носи отговорност за каквито и да е загуби или щети, произтичащи от използването на публикуваната информация.
