Британският пазар на държавен дълг изпраща сигнали, каквито не е изпращал от края на 90-те – и нито политиците в Лондон, нито централната банка изглеждат в позиция да го успокоят бързо.

Обобщение
  • Доходността на 30-годишните британски държавни облигации достигна най-високото ниво от май 1998 г. насам.
  • Над 80 депутати от Лейбъристката партия са поискали оставката на Стармър.
  • Около 1,8 млн. ипотеки с фиксирана лихва изтичат през 2026 г.

Британските държавни облигации, познати като „gilts“, регистрираха в понеделник нива, невиждани от края на 90-те години на миналия век. Комбинацията от политически хаос в Лондон и глобално поскъпване на енергията натисна пазарите до ръба, а инвеститорите явно губят търпение с правителството на Киър Стармър.

Доходността на 30-годишните британски облигации скочи до 5,807% – рекорд от май 1998 г. Десетгодишните книжа достигнаха 5,13%, нива, близки до тези от финансовата криза от 2008 г. Британският паунд поевтиня с 0,7% спрямо долара до 1,351 и с 0,4% спрямо еврото. FTSE 100 се понижи с 0,5%, а акциите на Barclays и NatWest паднаха между 3% и 4%.

Source: CNBC

Ръстът на доходността на британските облигации е приблизително три пъти по-голям от съответното движение при германските „бундове“, което говори, че пазарите ценообразуват специфичен риск, свързан именно с Обединеното кралство, а не само с глобалните условия.

Над 80 депутати срещу Стармър – и пазарите го усетиха

Лейбъристите претърпяха тежки загуби на местните избори, след което повече от 80 депутати от партията поискаха оставката на Стармър. Това породи опасения за вакуум на власт или за смяна на курса към по-разхлабена фискална политика – именно сценарият, от който пазарите на облигации се страхуват най-много. Анализатори от XTB посочват, че реакцията отразява очакванията за продължителна вътрешнопартийна битка и риска от нереалистични финансови обещания в хода й.

Паралелно с това затварянето на Ормузкия проток заради конфликта с Иран изпрати петролните цени рязко нагоре. Ако протокът остане блокиран до края на 2026 г., EY предупреждава, че британският БВП може да нарасне с едва 0,3% за годината, а безработицата да достигне 5,8%.

Ипотечният пазар – директен удар по потребителите

Ефектът от поскъпването на държавния дълг се усеща и от обикновените кредитополучатели. Към 12 май 2026 г. средната двугодишна фиксирана лихва е 5,78%, петгодишната – 5,70%, а стандартната променлива лихва стои на 7,13%.

Общият брой на достъпните ипотечни продукти е спаднал от 7 484 в началото на март до 6 933 в момента – намаление с над 500 оферти за по-малко от три месеца. Кредитори като Clydesdale Bank, Fleet Mortgages и Coventry Building Society вече са изтеглили фиксирани продукти за нови клиенти. Средният „живот“ на една оферта е паднал до между 8 и 16 дни, преди да бъде оттеглена. Някои от по-големите банки – Nationwide, HSBC и Santander – обявиха целеви намаления до 0,28%, но експертите предупреждават, че тези ходове може да са краткотрайни.

Около 1,8 млн. ипотеки с фиксирана лихва изтичат тази година. Типичният кредитополучател, който рефинансира сега на двугодишна фиксирана лихва, може да плаща с около £1800 годишно повече в сравнение с началото на март. Организации като HomeOwners Alliance вече съветват хората с изтичащи договори в следващите шест месеца да заключат лихва сега, докато е възможно.

Бюджетът, пенсиите, бизнесът – кой какво губи и кой печели

Високата доходност вреди на правителствения бюджет по директен начин. Прогнозите за разходите за лихви по дълга за 2025-26 г. надхвърлят £111 млрд. – около 8,3% от всички публични разходи. Ако сегашното ниво на доходност се задържи, това може да заличи голяма част от фискалния резерв на Министерството на финансите и да постави правителството пред избор между повишаване на данъците и съкращения в бюджета за обществени услуги.

Корпоративният сектор също усеща натиска. Компании, които преди са можели да теглят заеми при около 4%, сега се изправят пред лихви от 5,5% нагоре. МВФ и ОИСР вече са коригирали надолу прогнозата си за британския растеж през 2026 г. с 0,5 процентни пункта – най-голямото понижение сред страните от Г7.

На другия полюс са хората в предпенсионна възраст – за тях ситуацията изглежда различно. Високата доходност на облигациите им позволява да договорят по-висока пожизнена пенсия от натрупаните спестявания. При пенсионните схеми с дефинирани доходи пък по-високата доходност намалява дългосрочните задължения на фондовете и подобрява финансовото им състояние.

Банката на Англия запази лихвения процент на 3,75%, но пазарите вече залагат на между две и три допълнителни повишения до края на 2026 г. Усложнението е в това, че централната банка едновременно разпродава портфолиото си от облигации – процес, известен като „количествено затягане“ – което увеличава предлагането на gilts и допълнително натиска доходността нагоре. Ако инфлацията се окаже устойчива заради по-скъпата енергия, Банката може да се окаже принудена да повишава лихвите дори в условия на забавен растеж.


Информацията, публикувана в TradeNews, има единствено информационен характер и не представлява финансов, инвестиционен, правен или какъвто и да е друг професионален съвет. Пазарите на акции, криптовалути, форекс и дигитални активи са силно волатилни и миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати. Читателите следва самостоятелно да правят собствено проучване и, при необходимост, да се консултират с лицензирани финансови или други професионални консултанти. TradeNews не носи отговорност за каквито и да е загуби или щети, произтичащи от използването на публикуваната информация.