BoE остави лихвата 3.75% в синхрон с предпазливия подход на Фед

Комитетът по парична политика на Bank of England реши да запази основния лихвен процент на ниво 3.75%. Седем от деветимата членове на комисията подкрепиха това решение, докато останалите двама гласуваха за повишение с 25 базисни пункта до 4%, подчертавайки продължаващите инфлационни рискове пред британската икономика.

Решението беше широко очаквано от финансовите пазари. Инвеститорите обаче следяха внимателно коментарите на централната банка заради нарастващата несигурност около глобалните енергийни доставки и икономическите последици от конфликта в Близкия изток.

Финансовите пазари реагираха незабавно. Британският паунд отслабна спрямо щатския долар, като курсът GBP/USD се понижи с 0.52% до 1.3115.

В същото време доходността по британските държавни облигации нарасна, което сигнализира за по-предпазливи очаквания на инвеститорите относно бъдещите намаления на лихвите. Доходността по двугодишните облигации се повиши с 6.6 базисни пункта до 4.209%, докато тази по 10-годишните книжа нарасна с 2,2 базисни пункта до 4.773%. Доходността по 30-годишните облигации остана почти без промяна на ниво 5,468%.

Това действие е в синхрон с вчерашното решение на Федералния резерв на САЩ, воден от Кевин Уорш, за запазване на лихвените проценти стабилни с цел ограничаване на нестабилността. Подобен предпазлив подход от страна на водещите централни банки подчертава споделеното желание да се избегне преждевременно разхлабване на паричната политика. Така се търси по-голяма стабилност в условията на глобална несигурност.

Последните данни разкриват, че инфлацията във Великобритания се е забавила до 2.8% през май, което представлява значителен спад спрямо нивата от предходните години. Въпреки това тя остава над официалната цел на банката от 2%, което ограничава възможностите за по-бързо разхлабване на паричната политика.

Енергийните пазари остават ключов риск

В центъра на вниманието на банкерите продължават да бъдат цените на енергията. Според Bank of England конфликтът в Близкия изток е нарушил транспортните маршрути и доставките на енергийни суровини. Това доведе до рязък скок на цените през последните седмици.

Макар че пазарите се успокоиха след първоначалната реакция и част от поскъпването беше заличено, институцията предупреждава, че бъдещото развитие остава трудно предвидимо. Повишените разходи за горива и комунални услуги могат да се пренесат към по-широката икономика чрез по-високи производствени разходи и натиск върху заплатите.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

САЩ и Иран с примирие – какво включват 14-те точки на сделката

От банката посочиха, че ако компаниите бъдат принудени да компенсират по-високите разходи чрез увеличение на цените, а работниците поискат по-високи възнаграждения заради растящите сметки, това ще създаде риск. Тази ситуация може да доведе до по-продължителен инфлационен натиск.

Пазарът на труда започва да се охлажда

Въпреки опасенията за инфлацията, Bank of England вижда признаци за отслабване на напрежението на трудовия пазар.

Последните данни разкриват лек спад на безработицата до 4.9%, но същевременно броят на свободните работни места продължава да намалява.

Това развитие се разглежда като сигнал, че работодателите стават по-предпазливи при наемането на персонал. По-слабият натиск върху пазара на труда може да помогне за ограничаване на прекомерния ръст на заплатите и съответно да намали риска от т.нар. спирала между заплати и цени.

От институцията подчертаха, че паричната политика не може да влияе върху глобалните енергийни цени, но може да предотврати превръщането на временните ценови шокове в трайна инфлация.

За домакинствата решението означава, че плащанията по ипотеките с плаваща лихва няма да се увеличат непосредствено след това заседание. За спестяващите пък лихвените проценти по депозитите ще останат близо до настоящите нива.

Bank of England повтори, че не следва предварително определен курс и ще взема решения въз основа на постъпващите икономически данни. Засега институцията предпочита предпазлив подход, докато оценява дали инфлацията ще продължи да се движи устойчиво към целта от 2%. Алтернативно, тя следи дали новите енергийни сътресения ще наложат по-строга политика през следващите месеци.