Бичият пазар може да е по-близо, отколкото си мислим

Фючърсите на американските акции се покачиха преди отварянето на търговията, след като Wall Street Journal съобщи, че президентът Доналд Тръмп е дал сигнал на съветниците си, че е готов да прекрати военната кампания срещу Иран – дори ако Ормузкият проток остане до голяма степен затворен. Фючърсите на Dow Jones спечелиха 356 пункта, или 0.78%, докато фючърсите на S&P 500 добавиха 46 пункта, което е ръст от 0.72%. NASDAQ 100 последва примера с ръст от 0.67%, въпреки че технологичният индекс все още остава в зоната на корекция.

По-показателното движение се наблюдаваше при суровините. Фючърсите на суровия петрол тип Брент отбелязаха рязък спад, поевтинявайки с повече от 5% до $107.37 за барел след вчерашния скок до около $116. Когато петролът пада толкова бързо поради геополитическо развитие, това означава, че пазарът вече е отразил значителна „военна премия“. Това, което се разгръща сега, не е просто риск – това е надценена тревога.

Петролната паника която не се състоя както в миналото

В продължение на седмици доминиращата тревога на пазарите беше свързана с конфликта в Иран, цените на петрола и това, което едно продължително прекъсване на потока на танкери през Ормуз може да означава за световната икономика. Оказва се, че тази тревога може би е била повече шум, отколкото сигнал за продължителна криза.

Според главния информационен директор и главен стратег за американските акции в Morgan Stanley Майк Уилсън, пазарът на акции вече тихо е преминал през корекцията. Повече от половината от акциите в Russell 3000 вече са спаднали с поне 20% от върховете си. Коефициентът цена/печалба на S&P 500 се е свил със 17%. С други думи, корекцията е в напреднал стадий – не предстои.

По отношение на петрола, оценката на Уилсън е умерена. Историята показва, че петролните шокове вкарват икономиките в рецесия само когато растежът на печалбите вече се забавя. Това не е ситуацията днес. Корпоративните печалби бележат растеж от около 14%, а прогнозите за бъдещето са над 20%. А мащабът на настоящото движение на петрола, на годишна база, е приблизително половината от това, което съпътстваше предишни резултати на ниво рецесия. Математиката, поне засега, не подкрепя най-лошия сценарий.

Фед е истинската неизвестна

Това, което тревожи Уилсън повече, е нещо, което е по-малко видимо сред ежедневния геополитически шум: Федералният резерв. Корелацията между акциите и доходността на държавните облигации премина рязко в отрицателна – акциите сега са по-чувствителни към промените в лихвите, отколкото са били от години. Доходността на 10-годишните облигации се приближава до прага от 4.5%, ниво, което исторически е предизвиквало по-нататъшно свиване на оценките на акциите. Волатилността на облигациите нараства успоредно с това, а тази комбинация обикновено оказва силно влияние върху мултипликаторите.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Пазарите в Азия продължават да регистрират спад – какви са причините?

Иронията, както я формулира Уилсън, е, че същата сила, която създава краткосрочни проблеми – нарастващата волатилност на облигациите – е и най-вероятният фактор, който ще накара Фед да се откаже от рестриктивната си позиция. Според анализа на Уилсън централните банки реагират по-силно на напрежението на облигационния пазар, отколкото на това на пазара на акции. Ако доходността и волатилността продължат да растат, преминаването към по-мека политика може да настъпи по-бързо, отколкото повечето очакват.

Междувременно пазарите сякаш са изпреварили консенсуса. Дефанзивните акции и златото отбелязаха силно представяне, докато конфликтът с Иран ескалираше. Оттогава насам те се представят по-слабо, а цикличните сектори поеха щафетата. Тази ротация е тиха индикация: институционалните инвеститори може би вече гледат отвъд конфликта към по-нормализирана обстановка.

Темата за изкуствения интелект продължава да доминира в разговорите, но Уилсън отхвърля представянето на това като радикална промяна. Според него краткосрочната картина е свързана с разширяване на маржовете – компаниите използват изкуствен интелект, за да намалят разходите и да повишат производителността, а не за да преобразуват фундаментално пазарите на труда. Това е история за ефективност, а не за шок в търсенето, и се отразява в печалбите, а не в данните за безработицата.

Всичко това означава, че най-лошото от корекцията може би вече е зад нас. Оставащият риск е грешка в политиката – централните банки да поддържат твърде строга политика твърде дълго на пазар, който вече е усвоил значителни загуби. Ако това се промени, а има ранни признаци, че може да се случи, възстановяването може да бъде по-рязко, отколкото повечето хора очакват в момента, според експерта от Morgan Stanley.