Инфлацията в еврозоната се ускори през май, усложнявайки задачата на Европейската централна банка в момент, когато инвеститорите очакват сигнал за бъдещата посока на лихвената политика.
Обобщение:
- Годишната инфлация в еврозоната се ускорява до 3.2% през май от 3.0% месец по-рано.
- Базисната инфлация достига 2.5%, над очакванията на анализаторите.
- Услугите и енергията остават основните двигатели на ценовия натиск.
Данни на Eurostat разкриха, че потребителските цени са нараснали с 3.2% на годишна база през май, спрямо 3.0% през април. Също така базисната инфлация, която изключва волатилните компоненти като енергия и храни, се е повишила до 2.5% от 2.2% месец по-рано. Показателят надхвърли пазарните очаквания за 2.4%.
Ускоряването на инфлацията идва след няколко месеца на относително стабилизиране и подсказва, че ценовият натиск в региона остава по-устойчив от очакваното, въпреки забавянето на икономическия растеж.
Услугите и енергията движат цените нагоре
Най-силен принос за ускоряването на инфлацията продължава да има секторът на услугите, където годишният ръст на цените се ускорява до 3.5% от 3.0% през април. Данните подчертават продължаващото влияние на ръста на заплатите и устойчивото потребителско търсене върху цените в сектора.
Енергийният компонент също остава ключов източник на инфлационен натиск. Цените на енергията се покачват с 10.9% на годишна база след ръст от 10.8% месец по-рано. Докато геополитическите рискове в Близкия изток остават високи, волатилността при петрола ще продължи да влияе директно върху европейската икономика. Това до голяма степен ограничава прекия ефект от паричните мерки на централната банка.
Инфлацията при храните, алкохола и тютюневите изделия се забавя до 2.0% от досегашните 2.4%. Същевременно цените на индустриалните стоки без енергия отчитат ръст от 0.9%. Този показател разкрива постепенно възстановяване на ценовия натиск и в производствения сектор.
Различия между отделните държави
Данните разкриват значителни разлики между отделните икономики в еврозоната. България отчита едно от най-високите равнища на инфлация в блока с годишен ръст на цените от 6.3%, следвана от Литва с 5.1% и Гърция с 5.0%.
За страната ни, която едва от няколко месеца е официален член на еврозоната, тези 6.3% са сериозен сигнал за „прегряване“. Те разкриват, че процесът на догонване на европейските доходи върви ръка за ръка с по-осезаемо поскъпване, което поставя българските представители в ЕЦБ в деликатна позиция.
Сред големите икономики Италия регистрира инфлация от 3.3%, Испания – 3.6%, Франция – 2.8%, а Германия отчита по-умерено повишение от 2.7%.
Пазарите следят внимателно данните, тъй като те идват непосредствено преди следващото заседание на ЕЦБ. Базисната инфлация се оказа по-висока от очакваната. Това развитие би могло да ограничи възможностите на централната банка за по-бързо облекчаване на паричната политика през втората половина на годината.
Част от настоящия ръст се дължи на енергийните цени. Ускоряването при услугите и базисните компоненти обаче подсказва, че инфлационният натиск остава широко разпространен в икономиката. Това развитие вероятно ще засили дебата сред централните банкери. Те ще трябва да преценят дали процесът на връщане към целта от 2% няма да отнеме повече време от първоначално очакваното.
Информацията, публикувана в TradeNews, има единствено информационен характер и не представлява финансов, инвестиционен, правен или какъвто и да е друг професионален съвет. Пазарите на акции, криптовалути, форекс и дигитални активи са силно волатилни и миналото представяне не е гаранция за бъдещи резултати. Читателите следва самостоятелно да правят собствено проучване и, при необходимост, да се консултират с лицензирани финансови или други професионални консултанти. TradeNews не носи отговорност за каквито и да е загуби или щети, произтичащи от използването на публикуваната информация.
