България с инфлация от 4.1% при 2.9% средно за еврозоната

Ускорението идва основно от новото поскъпване на енергията, докато базисната инфлация остана относително устойчива, което предполага, че ценовият натиск продължава да се задържа над целта на Европейската централна банка от 2%.

Енергията отново е основния фактор

Според експресната оценка на Eurostat най-голям принос за оскъпяването има енергийният компонент, чиито стойности са нараснали с 10% на годишна база през юли при 8.5% месец по-рано. Това представлява най-високият темп на поскъпване сред всички основни категории и компенсира продължаващото забавяне при храните.

Цените на услугите също останават устойчиво високи, като годишната инфлация се повиши до 3.3% от 3.2% през юни. При неенергийните промишлени стоки поскъпването се ускори до 0.9% от 0.7%, докато при храните, алкохола и тютюневите изделия темпът на ценовия натиск се забави до 1.2% спрямо 1.5% месец по-рано.

На месечна база общият хармонизиран индекс на потребителските цени отчита ръст от 0.2%, като енергията е отчела увеличение от 2.4% спрямо юни.

Базисната инфлация остава над целта на ЕЦБ

Показателите, изключващи най-волатилните компоненти, продължават да сочат устойчив ценови натиск.

Ценовото изменение без енергия, храни, алкохол и тютюневи изделия се повиши до 2.5% на годишна база спрямо 2.4% през юни.

Междувременно индексът без енергия остава без промяна на 2.2%, което подсказва, че основният натиск се задържа сравнително стабилен.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ:

Икономиката на ЕС надмина очакванията през второто тримесечие

Тези данни вероятно ще бъдат внимателно анализирани от Европейската централна банка, тъй като доказват, че въпреки отслабването на инфлацията при храните, цените в сектора на услугите и енергията продължават да оказват натиск върху общия индекс.

България остава сред страните с най-висока инфлация

Сред държавите от еврозоната България отчете годишна инфлация от 4.1% през юли, което представлява спад спрямо 5.2% през юни, но остава значително над средното за валутния съюз.

Ето как изглеждат данните при отделните държави:

• Литва – 5.6%
• България – 4.1%
• Кипър – 4.0%
• Испания – 3.8%
• Хърватия – 3.6%
• Белгия – 3.5%
• Люксембург – 3.4%
• Ирландия – 3.1%
• Португалия – 3.1%
• Словения – 3.0%
• Словакия – 3.0%
• Италия – 2.9%
• Германия – 2.8%
• Гърция – 2.7%
• Австрия – 2.6%
• Финландия – 2.6%
• Латвия – 2.5%
• Франция – 2.4%
• Малта – 2.1%
• Естония – 2.0%

Най-голямо месечно увеличение на потребителските цени беше отчетено в Нидерландия (1.5%), докато Гърция и Италия регистрираха едни от най-силните месечни понижения.

Данните подсказват, че инфлацията остава устойчива

Макар общата инфлация да се повиши само с 0.1%, структурата на данните демонстрира, че оскъпяването продължава да се измества към услугите и енергията, докато при храните постепенно отслабва.

Това означава, че процесът на връщане към ценова стабилност остава неравномерен. Въпреки значителното забавяне спрямо нивата от предходните периоди, годишното поскъпване в еврозоната продължава да се задържа над целта на ЕЦБ, а устойчивият ръст на цените в сектора на услугите и новото ускоряване при енергията свидетелстват, че рисковете все още не са отшумели. Тези тенденции вероятно ще поддържат напрежението върху Европейската централна банка преди следващото ѝ заседание на 10 септември, засилвайки пазарните спекулации за евентуално ново увеличение на лихвените проценти, ако идните данни не покажат охлаждане на ценовия натиск.